|
Aulus Gellius, Noctes Atticae, L. VI. 12.
ЗА ТУНИКИТЕ С ДЪЛГИ РЪКАВИ
Мъж да се облича с туника, чиито ръкави се спускат под лактите и стигат чак до китките, та дори и до пръстите, това било неприлично както в Рим, така и в целия Лациум. Подобен вид туника бил наричан от нашите съграждани с гръцката дума „хиродита", дългоръкавна, и се смятало, че само на жена отива да носи широка и дълга дреха, която да покрива ръцете до лактите и да предпазва бедрата от чужди погледи. Впрочем римляните отначало изобщо не носели туника, а се намятали единствено с тога; след време започнали да надяват тънки и къси туники, стигащи само до мишниците, които гърците наричат „екзомиди", безръкавни. Привличан от тази древна простота, Публий Африкански — един високообразован мъж с неоспорими добродетели — осъждал многобройните недостатъци на изнежения и.изфинен Публий Сулпиций Гал, дамгосвайки особено мерака му да носи туники, покриващи целите ръце.
Ето думите на Сципион: „Защото този, който всекидневно се парфюмира и се гласи пред огледалото, който скубе веждите си, който бръсне брадата си и скубе космите по краката си, който още от най-ранна младост възляга по пировете на по-ниското място с любовник и е облечен отдолу в туника с дълги ръкави, който е пристрастен не само към виното, но и към мъжете, точно той ли ще ви накара да се съмнявате, че не върши същото, което с радост вършат развратниците?"
Вергилий също порицава този вид туники като позорящи мъжа:
„Туники носят с ръкави, панделки пък на челото". Не бива да отминем и Квинт Ений, който — по всичко личи — в обиден смисъл наричал картагенската младеж „туникарска".
|