|
Доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив и ръководител на разкопките край Ново село:
Уникална алабастрова египетска урна открихме за пръв път по нашите земи
Ако имаме финанси, проучванията на могилата ще продължат и догодина
- Доц. Кисьов, какво ви провокира това лято да проучите могилата край село Ново село, община Стамболийски?
- Когато правим такива проучвания, поводите са два. Или почваме спасителни разкопки, когато има намеса на иманяри, или те са на база предварителни проучвания, какъвто е случаят с могилата от Ново село. Правих разкопки в района, когато работех в НИМ през 1997 г. На около 500 метра северно от тази могила тогава иманяри бяха разкопали малка могила, в която бяха открили погребение и тракийска златна купа. За съжаление тази купа е продадена и изнесена в чужбина. По повод на тогавашния иманярски случай тогава започнах разкопки в района. Проучих пет малки могили, които са част от некропол (гробище), който заема територията на Исперихово и Ново село, и от които излязоха интересни погребения. Могилите са общо около 40, а тази, която проучваме в момента, е с най-големите размери. Тя е с височина 13 метра и е с обиколка около 500 метра. Предположих, че в нея може да е погребан някой местен владетел, както се и оказа. Освен това малки могили в съседство преди години бяха проучвани от колеги от НИМ. Единствено най-голямата могила в некропола не беше проучвана. Вярно, имаше два иманярски опита, но те бяха плитки и не бяха достигнали до вътрешността на могилата. Повечето могили в Пловдивска област са вече разкопани и ограбени, а тази бе една от малкото, оцелели на иманярските набези. Вие виждате и колко пръст има, така че за иманярите е било трудно да проникнат.
- На какви находки попаднахте? Датирахте ги от І-ІІ век след Христа?
- В центъра на могилата открихме клада с диаметър 4 метра с останки от дърветата, използвани за трупоизгарянето. В съседство, на около 4 метра, открихме гроб. Той представлява каменен саркофаг, изработен от местен камък от Бесапарските хълмове, където скалите са смес от мрамор и туф и лесно се обработват. Първоначално са добили голям каменен блок около 200-300 килограма, който е обработен от каменоделец само с чук и длето. То няма и с какво друго по онова време, но много майсторски е изработил саркофага. Вътре на дълбочина 60 см е издълбал едно легло, в което е положена самата урна. Костите на владетеля след изгарянето са събрани и са поставени в урната. Урната е изключително интересна, скъпа и рядка, изработена е от алабастър в Египет, откъдето явно е внесена. Останах смаян, когато отворих капака на урната и видях 2 литра течност на 2000 години под обгорелите кости. Течността предстои да бъде подложена на химически анализ, за да се разбере какво всъщност е: вода, смесена с благовонни масла, вино или кръв от конете.
- Това означава ли, че алабастровата урна е първата открита у нас при разкопки?
- Да, досега у нас не е откривана такава урна от алабастър, изработена в Египет и внесена по търговските пътища тук. Капакът на алабастровата урна го открихме замазан с гипсова каша. Това е направено с цел да не може да прониква вътре нищо вторично. Отделно ръбовете на капака на саркофага, в който е урната, също бяха замазани с гипс. Тоест вътрешностите на саркофага и на урната са били много добре изолирани. И отгоре върху тях е имало 19 000 кубика пръст. Освен течността и обгорелите кости вътре в урната имаше и един предмет – стъклен балсамар. Това е нещо като шише, в което по принцип се държат благовонни масла. Може в тази течност да има и благовонни масла, но може да има и кръв от самите коне. Защото конете за тракийските владетели са били свещени животни. Не всеки е можел да притежава кон, особено ездитен.
- Този обред за измиване на останките на мъртвеца не е ли известен сред по-късните траки, живели по нашите земи през ІІІ-ІV век?
- Да, на практика в случая, каквато и да е течността, тук имаме обред, който е известен сред траките едва в по-късните епохи – ІІІ-ІV век след Христа. Толкова ранен регистриран ритуал досега нямаше. Това е обредът на ритуалното измиване на останките на мъртвия, преди да бъде положен. Това е един вид очистване на останките. Поне аз така интерпретирам находката – извършено е обредно измиване на останките и течността е останала вътре.
- Кои са интересните факти при разкритото погребение на три коня близо до гроба на знатния тракиец?
- Преди няколко дни открихме на около 10 метра от кладата и погребение на три коня. Те са погребани едновременно в голяма яма пет на пет метра и дълбока около един метър. Първо са били убити и са погребани, а това също е рядко откритие в Пловдивски регион. В Старозагорско често се откриват погребения от този период – І-ІІ век, като в някои случаи конете ги заравят с колесниците. В случая тук няма колесница. Конете са погребани на кота нула, а пръстта над тях – близо 19 000 куб. метра, не е позволила да проникнат влага и кислород при урната и костите на конете. Така че открихме много органична запазена тъкан, от която взехме проби за изследвания. Траките не са познавали седлото и са яздили „на голо” коня. Но явно, че не са яздили напълно „на голо”, а са слагали кожи, които даже са украсявали. Остатъци от тези кожи и ремъците, с които те са били прихванати към коня, на много места по скелетите бяха запазени. Един от конете по размери е приблизително колкото съвременните. Това също е интересно, защото се знае, че в миналото конете са били малки. Другите два коня са с по-дребни. И трите са положени с юздите си. Открихме зъбалците, които преминават през устата на коня и с които той се управлява. А ремъците, които дърпат коня за посоките ляво и дясно, имаха бронзови украси от лети кръгли апликации със слънчевия знак в тях.
- Колесница не е открита до момента?
- Траките са имали или транспортни каруци с по 4 колела, или двуколки, които са били и за състезания, и за бой. Засега такава няма открита. Но проучванията продължават. Тази година, ако не успеем да проучим могилата, ще продължим и следващата година. Някой път колесниците са извън могилите. Засега продължаваме проучванията в централната част на могилата, така че да разширим площта там, за да я изчерпим. Там по принцип се дислоцират погребенията. Близо до кладата и урната открихме и едно малко огнище, на което са извършвани обредни ритуали. Тук се откриха няколко кости на животни и счупен съд за вино. В чест на мъртвия явно са извършвали някакъв обреден погребален ритуал.
- Какво казват всички тези находки за личността на човека, който преди хилядолетия е бил погребан тук? Бил ли е знатен тракийски владетел от племето беси и кой е бил той?
- Ако видите могилата в първоначалния й вид, тя е огромна. Изработката на саркофага е много трудоемка и скъпа. Вносът на урната от алабастър чак от Египет, която и сега е рядка, но и тогава е била много скъпа. Погребението на конете, което е показател за принадлежността на мъртвеца към тракийската аристокрация. Явно тук е погребан местен владетел, управлявал дадена територия. Аз го свързвам с племето беси, защото тук е била племенната територия на бесите. И не случайно хълмовете наблизо до Ново село се наричат Бесапарските хълмове. На около 15 км от могилата е пазарджишкото село Синитево, където са останките на столицата на бесите - Бесапара.
- Добре, но кой владетел е управлявал Бесапара през І-ІІ век след Христа и може ли да се предположи чие е погребението?
- Не можем да кажем точно името на владетеля, защото те са много. Има различни владетели, за които не се знае кой от тях каква територия е управлявал. Освен това за местните владетели почти нищо не знаем. Те не са имали и писменост. Най-известният владетел е Вологес, който по това време се е противопоставял на Римската империя и за когото са запазени писмени източници. Не можем да кажем къде точно е управлявал той и дали тук е погребан. Вологес е бил основният жрец на светилището на Дионис, което римляните го взимат от бесите и го дават на одрисите, за да създадат между тях конфликт. Надявах се върху саркофага или отвътре по стените му да има някакъв надпис или графит (с остър предмет се изписва името) и внимателно огледахме всичко. Но за съжаление, надпис нямаше. Между другото, много рядко се откриват такива надписи. Много трудно е да кажем кой е погребан тук. А аз не съм от тези археолози, които казват неща, за които не са сигурни.
- Докога ще продължат разкопките край Ново село?
- До края на август, тъй като имаме отпуснати целеви 30 000 лева от община Пловдив. Законът това го позволява. Можем да бъдем финансирани или от държавата, или от общината.
- А фирми спонсори?
- Вече няма желаещи. Преди години фирми от областта даваха дарения за разкопки, но явно вече кризата си казва думата и при тях.
|