IV Легион Скитика отново по Via Sacra в Рим
За 2766-я рожден ден на Рим, който по правило се празнува на 21 април, привърженици на Вечния Град се стекоха от всички краища на бившата Римска Империя, за да отбележат празничната дата, съобщава добричлийката Венета Ненкова.
За 11-ти пореден път събитието бе отбелязано с кортей от римски легионери, които в действителност са любители и почитатели на древноримската история и култура, която обединява по мирен начин съществуващата в нов вариант Римска Империя, а именно – обединена Европа.
По централните улици на Рим, минавайки покрай форумите на Нерва, Август, Цезар и Траян, хиляди туристи и жители на града наблюдаваха с огромен интерес уникалното шествие. Парадът завърши на най-големия в античността стадион – Чирко Масимо, за който се говори още през VI в.пр.Хр. от епохата на Тарквиний Приск. Вероятно Гай Юлий Цезар е онзи, който подменя дървената конструкция с каменна, завършвайки я през 46 пр.Хр. Това е стадионът, чието име се свързва с имената на едни от най-големите императори: Август, Тиберий, Нерон, Тит, Домициян, Антонин Пий , Каракала и Константин, всеки един от които е прибавял, поправял, руставрирал и украсявал с по нещо колосалния по мащабите си стадион.
Стотици европейци, членуващи в около 70 клуба (с 20 повече от миналата година) дефилираха по главната улица на Рим Fori Imperiali, представяйки различни ритуали и сцени, типични за древния град. Много интересни и вълнуващи бяха изпълненията на варварските германски племена, които неочаквано и закачливо стряскаха развеселените зрители.
Много добре се представи клуба за исторически възстановки към Съвета по туризъм в Свищов - Legio I Italica, където освен римски легион дефилираха и цивилни жители на античния Нове.
При преминаването пред централната трибуна, клуба за исторически реконструкции – Скития Минор - IV легион Скитика, изведнъж водещият на дефилето с нескрит ентусиазъм побърза да изкаже изключителното си задоволство от присъствието на скитските войни. Клубът за исторически реконструкции – Скития Минор съществува от септември 2010 г., а негов учредител е Радостин Колчев. Той създава сдружението в Добрич с цел не само да популяризира военната част от римската история, а и цялостният културен живот по нашите земи от времето на римската доминация.
В групата голяма част бяха от Добрич, Варна, Разград и от София. Тъй като историческите възстановки са хоби на участниците, те сами влагат средства в закупуването или направата на необходимото снаряжение, а основната част от него (колани, апликации, ками, мечове, шлемове, щитове, копия, легионни знаци и символи) са дело на самите членове на клуба. За прототипи използват съхранените изображения по барелефи, находки на римско военно снаряжение, литературни източници, тъй като идеята е да се впишат актуално в периода от началото на 1 век, пресъздавайки го възможно най-достоверно и реалистично. Паралелно с усъвършенстването на римската екипировка, членовете създават и адекватно тракийско въоръжение за периода 4-2 в.пр.Хр.
Сред участниците бяха и творци, чието изкуство е свързано с античната култура по нашите земи като Краси Косев от Шумен и Петър Петров от Варна. Обработката на благородни метали и изготвянето на изделия от сребро и злато, са в основата на масторството на Краси Косев. Той използва техники близки до античните, при създаване на произведения на изкуството. За Косев е гордост, че преди 5000 години по нашите земи се е добивало златото, разпространявано из цяла Европа, за което свидетелстват най-старите златни съкровища в света, датиращи от V-то хилядолетие пр.Хр. и открити в праисторическия некропол в околностите на град Варна и в селищната могила край село Хотница.
Младият Петър Петров, който взе участие в легионерското римско дефиле е и майстор на монети. Той изработва реплики на антични монети с висока художествена стойност, които се ценят не само сред любителите на античното изкуство, но и сред колекционери.
В края на празничния ден честванията завършиха с демонстрации на различните легионерски трупи, гладиаторски битки и сражения между римски и варварски легиони, напомнящи отдавна отминали епохи, които за няколко часа оживяха изпод праха на стария Рим.
|