Виктор Михайлов: Неумението ни да съхраняваме историческата си памет се съчетава с разрушителна диващина...

Интервю: арх. Ивко Станев

Представяме ви Виктор Михайлов. Той е завършил Международни отношения и Право и е основател и администратор на www.stara-sofia.com. Не се занимава професионално с архитектура. Сайтът е посветен на популяризиране на оригиналния и понякога безвъзвратно изгубен исторически облик на столицата на България. www.stara-sofia.com е място, където всеки, който обича и искрено уважава сътворените в миналото архитектурни паметници, може да се докосне до уникалния дух на следосвобожденския град.

Възмутени от неуважителното и понякога безочливо отношение към културните ни ценности и след серия от публикации, посветени на опазване на архитектурното наследство, решихме да потърсим мнението на един от радетелите за съхраняване на историческия дух на нашата "европейска столица". Вижте какво отговори Виктор Михайлов на въпросите ни...

Какво те свързва със Стара София? Защо реши да се занимаваш с популяризиране на историческия облик на града?

Стара София е страст, която споделям с още няколко души, с които правим едноименната страница. За щастие, оказа се, че има още хиляди и хиляди хора, които имат същото влечение и всекидневно ни посещават или комуникират с нас в сайта, блога или във фейсбук.

Преди повече от седем години, когато създадох сайта, не съществуваха много достъпни ресурси за миналото на София и нейната архитектура. Затова, воден от принципа, че когато нещо ме интересува, трябва да дам своя принос то да се осъществи, започнах постепенно да изграждам "Стара София". В последствие се появиха блогът и фейсбук страницата, присъединиха се още хора, които все така активно помагат те да станат още по-интересни и богати.

Истината е, че мнозинството от столичани имат много бегла представа за историческото развитие и архитектурното наследство на София. Изключително е любопитно да наблюдаваш реакцията на хората, които откриват за себе си красивия свят на някогашна София. Вярвам, че първата стъпка към това да обичаш и опазваш града си, е да го опознаеш.

Кой градски елемент на Следосвобожденска София е най-ценен за града според теб?

Обичам да казвам, че София е град на трансформации. Това е хубав евфемизъм, зад който се крие неумението ни да съхраняваме историческата си памет, съчетано понякога с откровена разрушителна диващина. Ако погледнем, само след Освобождението, колко често столицата сменя своя облик, ще видим потвърждение за това.

В бързането да настигнем европейските държави унищожаваме почти изцяло всичко заварено от османско време – не само възрожденската архитектура, но и примери за антични и средновековни градежи. В същото време, повечето западни пътешественици и журналисти намират новата виенска архитектура за скучна и стандартна и въздишат по изчезващите характерни постройки.

След 1944 г. отново наблюдаваме сериозна интервенция в облика на столицата, а през последните години неистово се опитваме да премахнем наследеното и от тези 45 години.

Общо взето, обичаме да заличаваме онова, което са изградили тези преди нас. И така, град с хилядолетна история, какъвто безспорно е София, не винаги има какво да покаже – почти няма запазени стари квартали, исторически площади и характерни места – навсякъде властва еклектиката, сблъсъкът на епохи.

Кой архитектурен подход при проектиране на нова сграда в исторически район предпочиташ: съобразяване и повтаряне на стиловите характеристики на комплекса, макар и в съвременна сграда, или контрастно противопоставяне и ясно разграничаване на ново от старо?

Твърдо съм „за" оформяне на историческите части в един стил – съобразно епохата, в която са градени сградите. За съжаление, изглежда този подход е необратимо закъснял за София. Градът никога няма да има своето „Старе место", например. Сега целта би следвало да е опазването на оцелялото до наши дни.

Кой е най-добрият пример в София за отношение и съхраняване на духа на исторически обект?

Безспорно има добри примери, макар че негативните преобладават. На първо място, това са някои от чуждестранните посолства и резиденции, банки и пр. Все субекти, осъзнали престижа на това да обитаваш сграда с история. Нещо, което трябва да разберат и голяма част от съвременните български инвеститори.

А кой е най-лошият?

За съжаление, в София не съществува нито едно обществено пространство, което да е изцяло изпипано в детайли – площад, улица или градина. В този смисъл, най-лошият пример е цялостната градска среда, декорът, в който една сграда или масив от сгради трябва да изпъкне и да оживее.

Разбира се, не мога да не спомена някои от емблематичните примери за съсипването на старата столична архитектура – къщите на Фингов и Гешов.

Други стари сгради се „адаптират" порочно, като на практика се унищожават до основи и се изграждат техни реплики, загатнати в силуета на модерен „билдинг".

Кое е любимото ти място в София?

Карето около Градската градина – не само заради архитектурата, но и заради символното си значение за София и нейната история.

А кое е най-неприятното?

Отново карето около Градската градина, заради днешното му състояние. Площадът пред двореца е превърнат в паркинг с фургони и бараки, градината е в лошо състояние – без стил и особена поддръжка.
Изобщо, липсва усещането, че се намираш в най-представителната част на една европейска столица.

Опиши, моля, накратко как изглежда съвременна София в мечтите ти?

Любим мой пример е Дрезден и неговата мащабна програма за възстанояване на историческия център на града. Бих помечтал в тази посока.

На кой световен град би искал София да прилича най-много по отношение на запазване на културно-историческата стойност на архитектурните обекти?

Бих искал да кажа Виена или Прага, разбира се, но ще съм доволен да достигнем нивото дори на част от балканските столици.

За начало, искам да видя тротоарите и градинките без паркирали по тях автомобили.

Какво е мнението ти за: новата офис сграда, издигната на мястото на къщата на Стефан Стамболов; съдбата на Захарна фабрика; реконструкцията на Женския пазар; пространството пред Централна жп гара?

По тези теми е казано и изписано много. Възмущавали сме се и ние. В крайна сметка, резултати няма. Скептичен съм.

Какво мислиш за дейността на НИНКН? Полезна ли е тя за правилното съхранение на културно-историческите ценности на София?

Имам чувството, че институциите, отговорни за съхраняването на архитектурното наследство, не само в София, но и в другите градове на България, умишлено или не, са силно маргинализирани. Съществуват на документи, но реалната им дейност по много причини е сведена до минимум. Навсякъде по света именно те са онези гласове, които задават дневния ред, формират мнение и безкомпромисно контролират опазването на историческото наследство във всичките му аспекти.

Кой носи най-голяма отговорност за съхраняването на историческия облик на града според теб – законодателните органи, институциите, архитектите, историците или гражданите?

И този проблем, както редица други в нашето общество, е комплексен. Няма вълшебно решение – промяна, която веднъж, щом бъде въведена, да реши като с магическа пръчка предизвикателствата пред съхраняването на историческия облик на градовете ни. Въпрос е и на манталитет, и на социални и икономически предпоставки, и на законодателство и контрол.

Един конкретен пример, В голямата си част старите фамилни къщи, които все още красят центъра на София, са били собственост на много заможни фамилии и са отговаряли на тяхното обществено положение. В много случаи техните наследници съвсем не разполагат с такъв стандарт, който е необходим за поддръжката им. Ако пък имат възможност да ги поддържат, изкушението за бърза печалба понякога надделява. И тук идва ролята на контролните институции,

Оптимист ли си по отношение на бъдещето на София като културно-исторически град?

Ако не бях оптимист, нямаше да се занимавам с това, което правя. В крайна сметка, зад гърба си София има множество периоди – години на съзидание и разрушение. Какво ще се случи утре, зависи изцяло от нас – нейните граждани и управници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите