С урбаниста арх. Христо ГЕНЧЕВ разговаря Николай Големанов

Ст.н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. “Независимост”) в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и “Шератон” на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи.

Досегашните работи по Ларгото според арх. Генчев са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo. Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика.

Арх. Генчев от дълги години воюва - с променлив успех - за запазването на свидетелствата от сердикийската древност. Миналата година след неговата активна намеса беше възприет тунелен метод в строителството на метрото под бул. “Мария Луиза” и така in situ (на място) над тунела оцеляха ценни паметници на римската архитектура.

- Г-н Генчев, нека ви покажа няколко снимки от 16 август 2009 г. Багер започва да копае на пл. “Независимост”, т. нар. Ларго, около което тази пролет пламнаха спорове...

- Тези снимки документират едно закононарушение.

- И то е било факт още преди 2 години?

- Да. Защото с Постановление 36/1976 г. Министерският съвет определя особен строителен режим за археологичния резерват “Сердика - Средец”, в чиито граници е и Ларгото. Същественото на този режим е, че строителство там може да започва не по-рано от една година, след като бъдат завършени археологическите проучвания и бъде изработен археологичен кадастър, с който проектантът задължително се съобразява. Нищо от това не е направено! Не е изработен археологичен кадастър на Ларгото. Нещо повече - цяла година се строи без одобрен архитектурен проект.

- Застрашени ли са по тази причина паметниците от Сердика?

- Около 1650 г. оттук преминава френският пътешественик Пуле и записва, че в София има две различни архитектури. Едната е римска, а другата е турска. Римските сгради отстъпват място и даже служат като материал за турските строежи. “Развали къща, направи колиба!” Ние смятаме, че онова време е отминало. Искаме да сме културна столица на Европа през 2019-а. Но днес се изгребват градоустройствените свидетелства от Улпия Сердика! И върху римската главна градска улица Виа Принципалис по някакъв измислен контур строят сграда, която излъчва “чара” на гимназиален физкултурен салон! Сградата е ситуирана върху половината на главната улица на Сердика. При това Виа Принципалис е разцепена не напряко, а надълго! По осовата линия! Другата половина оцеля, но се уплашиха, че е улика, и преди 10 дни изгребаха и нея.

- Как е свързана с това “стъклената улица”, за която много се говори? Главният архитект Петър Диков я споменава още преди 4-5 години.

- Щеше да е уместно, ако стъкленото покритие бе над Виа Принципалис и нейната представителна, макар и поломена архитектура... Но аз също ще ви покажа снимки. Ще видите предимно бетон. Тук гледаме откъм подлеза пред ЦУМ към Народното събрание.

- ... зад нас е запад, нали?

- Да, гледаме на изток. Римският град се е простирал и под прясно налетите бетони пред нас. И всичко това е изнесено! А археолог, строител и инвеститор в надпревара твърдят, че не е намерено нищо ценно (?!).

- Ваш опонент писа, че на останките под Ларгото не достига “експозиционен потенциал”...

- Каза го месец преди да бъде разкрит 30-метровият участък на Виа Принципалис, граничещ с Източната порта. Там бе показано на скептиците (другите го знаеха поне от 1/2 век) внушително улично благоустрояване: 8 метра широко улично платно с канализация. На север и на юг от него - защитени от движението и лошото време - пешеходни галерии. Тяхното покритие е стъпило върху скулптирани каменни постаменти за колони, високи 5-6 метра. Проектантът трябва да обича сградата, града, върху които работи. Той не може да подхожда с предубеждение към обекта и да издава присъди за “експозиционния потенциал”.

- Какво според вас би трябвало да се направи?

- Трябваше първо да се реабилитира правовият ред. Макар и post factum трябва да се назоват и укорят всички, които по закон са били длъжни да пазят изискванията. Имам предвид строители, инвеститори, проучватели археолози, проектанти архитекти, администратори, че и държавници.

- Какви точно са последиците от неспазването на закона?

- Оказа се, че проект, който е възложен без обявяване, който не е предмет на конкурс и не е бил предмет на сериозно обсъждане, не е узаконен, нито съобразен с реда за строителство в резервата “Сердика - Средец”, започва да се строи. И се осланя на силата на свършения факт. Около Великден например се разбра, че част от Виа Принципалис е надупчена с машини и са били излети на сляпо (!) мощни стоманобетонни пилоти - може би на 20 м дълбочина. През Виа Принципалис!

- На кое място?

- Точно пред ЦУМ и пред Министерския съвет. Погледнете, това, което виждате на снимката като кръг, е стоманобетон, пробил каменната настилка на Виа Принципалис. През 6-8 метра има такива пилоти...

- И за какво служат?

- За да се постави върху тях стоманобетонна греда и на нея отгоре да леят стоманобетонни стени. А най-голямото поражение става през април т.г. На дължина около 80 м Виа Принципалис бива разсечена по дължина. Всичко откъм юг е изгребано, наливат бетон. “Главболгарстрой” е фирма за масови мащабни работи. Не може на такава организация, с нагласа да преодолява природни препятствия, да се възлага работата в най-финото, най-уязвимото място на София.

- Но автор на искането да се забрани достъпа до работите в Ларгото не е тази фирма, а е археолог...

- Има и услужливи археолози. Кой захвърли костите на Васил Левски. Архитектът Сава Бобчев ги откри, археолог ги затри.

- Тази забрана е с любопитен мотив: “Във връзка с проявения интерес...”

- Значи там стават неща, които не могат да бъдат обществено защитени. Преди дни успях да заснема с телефона си нещо потресаващо - багер, който започва да копае и северната, запазена доскоро, половина на Виа Принципалис. Там няма да се строи, но копаят, замитат улики.

- А сградата все пак за какво ще служи?

- Не знам. Строи се някакво помещение, което за Бойко Борисов е “пасаж с магазини”, за Йорданка Фандъкова е подземен музей, за Петър Диков не е нито музей, нито пасаж...

- Може ли все още нещо да се спаси от Виа Принципалис, или е късно...

- Може. Но когато се опитах да систематизирам най-необходимото, се получиха цели 15 точки (усмихва се). Сега ще ви кажа кое е най-важното на Виа Принципалис - пространството. Може каменните свидетелства да са унищожени (даже и в наши дни!), но уличното пространство е налице. Вземете като пример ул. “Граф Игнатиев”. Цялата архитектура е сменена, но пространството, наследено от Средновековието, е останало. Запазено е настроението - начупено, тясно, сенчесто и търговско-деловито. Важното е, като се тръгне от Източната порта, да се проходи цяла 200-250-метрова римска улица. Това първоначално искаше и гл. арх. Петър Диков. Даже отделни антични фрагменти са достатъчни, за да ни потопят в най-великото за града ни време. А къде да е паметникът на сердикиеца Галерий, римски император, ако не на Виа Принципалис?

- Сякаш говорите за нещо повече от разходка...

- За пространството и за историчното време. Виа Принципалис е един времепространствен улей и в него почти преди 20 века са се движили хора, някои от тях - променили света. По тези плочи е стъпвал Галерий. Той е човекът, който от Сердика точно преди 1700 г. за първи път прокламира правото на християните да се събират, да изповядват религията си, да строят храмове... А какво правим ние? Ще разрушим Виа Принципалис, а отгоре по тротоара ще бъде маркирано къде е била тя. Кой човек би предпочел това пред възможността да се движи по истинската Виа Принципалис? Шизофренно поведение на хора, лишени от чувството за величие.

- Величие? Като римляни?

- Не (засмива се). Като съвременни цивилизовани хора, макар че сме наследници на Рим. Ако сте лишени от усет за величие, как ще градите град? Без величие градът е машина, нещо като пералня... Градът всъщност е нещо повече от бит. Величието на града е плод на усилията на хора (вкл. и на днешните), които пазят и следват замислите на своите предходници; в София те са от поне две хилядолетия. Величието няма “експозиционна стойност”, защото не е предмет, а замисъл, идея. Древните са я наричали Genius Loci - Дух на мястото. В Ларгото сме поверили едно невъзстановимо богатство на хора, които не са подготвени за него. Софийските управници изпуснаха страхотен шанс, шанса да бъде запомнени (и почитани) като най-просветените в софийската история. Е, както гласи пословицата: “Зимваш му, не мойш му да.”

Визитка
Роден е през 1934 г.

Завършва архитектура през 1958 г.

Доктор е на техническите науки от университета в Грац.

Старши научен сътрудник I степен от 1974 г.

Автор на книгата “София мислена в пространството и отвъд времето” (изд. АрхЛИБРИ, С, 2009 г.), отличена с наградата на София за архитектура през 2009 г.

Има многобройни публикации и по геополитика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите