|
История
Помпей бил основан от оските през VI век пр. н. е. Названието на града произлиза от оскското pumpe — 'пет', тъй като градът възникнал от сливането на 5 селища. Делението му на 5 избирателни окръзи се съхранило и по римско време. Митологичното тълкуване на наименование на града възлизало към гръцкото pompe /триумфално шествие/: според легендата Херакъл, след победата си над великана Герион, тържествено влязъл в града.
Първоначално Помпей бил под влиянието на Куме, а към края на 6 в. пр. н. е. в него се разпореждали етруските и той влизал в състава на съюз от градове, начело с Капуа. През 20-те години на 5 век пр. н. е. бил завладян от самнитите. След като самниткият съюз бил победен от римляните през Втората Самнитска война, към 310 г. пр. н. е. Помпей станал съюзник на Римската република.
Градът участвал във въстанието на италийските съюзници срещу Рим през 90—88 г. пр. н. е., но през 89 г. пр. н. е. бил превзет от Сула, който ограничил самоуправлението му и го превърнал в римска колония - Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum. Тъй като градът заемал важно стратегическо местоположение по Виа Апия, свързваща Рим с Южна Италия, той процъфтявал през вековете, а много заможни римляни имали вили в него.
През 59 г., както съобщава Тацит, по време на гладиаторските игри, в амфитеатъра започнало ожесточено сбиване между жителите на Помпей и съседна Нуцерия. Победили помпейците, но сред нуцерианците имало доста ранени и убити. След проведеното разследване Сенатът забранил провеждането на игри в Помпей за 10 години напред, но още през 62 г. забраната била отменена.
Гибелта на града
Предвестникът на изригването на Везувий било силно земетресение, случило се на 5 февруари 62 г., описано в 'Анали' на Тацит. Част от сградите останали повредени до самото изригване на вулкана 17 години по-късно.
Изригването на Везувий започнало на 24 август 79 г. и продължило около денонощие. То довело до унищожаването на три града - Помпей, Херкуланум и Стабий, които били погребани под слой пепел и кал. Силата на изригването била колосална и пепелта от него достигналa чак до Сирия и Египет.
От 20 000 жители на Помпей в сградите и на улицата загинали около 2000 човека. Това били предимно стари и болни хора или такива, които останали с надеждата, че бедствието ще им се размине. По-голямата част от останалите успели да избягат преди погребването на града под тоновете пепел. Сред жертвите бил и организиралият евакуацията - естествознателят Плиний Стари /по това време префект на Мизенската флота/, който от научен интерес се приближил прекалено много до вулкана и загинал от отровните му изпарения.
Разкопки
За първи път на останките на града попаднал архитектът Доменико Фонтана, който копаел през 1592 г. канал от река Сарно. Тогава била разкрита част от градската стена. През 1689 г. при копаенето на кладенец, били намерени руини на сграда, с надпис «Помпей». Тогава обаче било счетено, че това е вилата на Помпей Велики.
Системни разкопки започнали чак през 1748 г. под ръководството на Р. Дж. Алкуберре, който бил сигурен, че намереният от него град е Стабий. Основните изкопни работи по това време се провеждали на територията на Херкуланум, а в Помпей били разкопани само три изолирани участъка. В процеса на разкопаване се оказало, че под няколкометровия слой пепел градовете били буквално консервирани и всичко останало непокътнато така, както изглеждало през 1 век.
При Ф. ле Вега в 1760—1804 г. стартирало детайлно проучване на града. Сградите били реставрирани, някои от експонатите оставали на откритото място, започнали да се организират и екскурзионни маршрути. През 1963 г. бил намерен надпис в основата на статуя и станало ясно, че откритият град е Помпей.
От 1863 г. разкопките били ръководени от Джузепе Фиорели. През 1870 г. той забелязал, че на мястото на телата на загиналите животни и хора, погребани в слоя вулканична пепел се образуват кухини. Изливайки в тях гипсов разтвор той възстановил облика на загиналите.
От 1961 г., в града се извършват само реставрационни работи, а 20-25% от Помпей все още не е разкопана.
Настенна живопис
Откритите римски сгради били покрити отвътре с фрески. Въз основа на намерените находки, немският учен Август Мау през 1882 г. предложил да се категоризират помпейските фрески на 4 стила:
Инкрустационен или структурален (150—80 г. пр. н. е.) — характеризира се с т. нар. руст /облицовка на стените с груби и изпъкнали камъни/ и украса, имитираща облицовка с мраморни плочи. Този стил възникнал под влиянието на елинизма.
Архитектоничен стил от 80 год пр. н. е. до 14 г. от н. е. — на гладките стени се изобразявали колони, корнизи, пейзажи, создаващи илюзия за обем и отдалечено пространство. Появяват се и фигури на хора, създават се многофигурни композиции, често на митологична тематика.
Египтизирaн или орнаментален стил /от 14 г./ — преход към плоски орнаменти, които окантоват пейзажи с пасторална тематика.
Фантастичен или перспективно-орнаментален /от 62 г. - след земетресението/ — появяват се фантастични пейзажи, изобразяваната архитектура напомня театрални декори, престанали да се подчиняват на законите на физиката. Картините, изобразяващи хора стават по-разчупени.
Градски съоръжения
Форумът
Помпейският форум бил центърът на политическия, икономическия и религиозен живот на града. Това бил площад с размери 38 на 157 метра, заобиколен от портици с дорийски колони, а по римско време настилката била покрита с травертин. Около форума се разполагали по-малки площадчета с множество административни и култови сгради.
Базиликата
Намира се на югозапад от Форума и се свързвала с него с двоен портик с 5 входа, Строена през 120 - 78 г. пр. н. е., с размери 25 на 55 метра. Централната й част представлява перистил с 28 коринтски колони, високи по 10 метра. Първоначално тук се разполагал закрит пазар, но от началото на 1 век тук заседавал съдът. Тогава в базиликата е вграден и двуетажен «трибунал», част от който е съхранена и до наши дни.
Стените на базиликата отвътре са украсени от две нива полуколони и обилно изографисани от множество надписи, еди от който гласи: «О стена, учудвал се, как досега не си се срутила от тежестта на толкова много надписи».
Муниципални сгради
Това са три неголеми сгради в южната част на Форума. Вътре във всяка от тях има зала с ниши и апсида, облицовани с мрамор и украсени със статуи. Западната сграда била предназначена за двамата едили, източната - за управляващите дуумвири, а централната служела за заседание на муниципалния съвет /Ordo Decurionum/.
Комиции
Комициите /място за провеждане на гласуването/ се разполагали срещу Базиликата от другата страна на Форума.
Сграда на Евмахия
Построена на изток от Форума от жрицата Евмахия във времената на Тиберий /14—37 г./ за корпорацията на фулоните /тъкачи и бояджии/, основата на Помпейската икономика. Размерите му били сходни с тези на Базиликата и тук се намирали складовете и средищата на търговията с платове. В сградата имало три апсиди със статуите на Ливия, Тиберий и брат му Друз. Зад сградата стояла и статуята на Евмахия, която сега се намира в Неаполитанския музей.
Храмът на Веспасиан
Това е неголям храм северно от сградата на Евмахия, посветен на Гения на Веспасиан, входът към който е оформен като портик с 4 колони. Към входа водели две стълби, а в центъра се разполагал подиум със статуята на императора. Пред храма се намирал олтар с барелефи изобразяващи ритуално жертвоприношение на бик. Някои изследователи предполагат, че първоначално това бил храм посветен на Август, а след него - посветен на съответния управлявал император.
Храмът на Фортуна Августа и арката на Калигула
Намира се в края на улицата на Форума, водеща началото си от арката на Тиберий на северозапад. Това е неголям храм с фасада от 4 коринтски колони, построен от дуумвира Марк Тулий. Вътре в храма има няколко ниши за статуите на Август, семейството му и възможно на самия Марк Тулий.
Зад храма улицата на Форума продължава под името на Меркурий. В началото й е издигната триумфалната арка от кирпич облицован с травертин, посветена на Калигула. До нея е намерена конната статуя на императора, която вероятно се е разполагала върху арката.
Други сгради
Храмът на Юпитер Капитолийски
и храмът на Аполон
се намират в северната и северозападната част на Форума.
Мацелумът /складове за търговия на зърно/
и храмът на обществените лари,
се намират на североизток от Форума, до сградата на Евмахия.
Зад Базиликата, до морската врата, е храмът на Венера.
На изток от Комициите и Базиликата, две улици водят до т. нар. Триъгълен форум, зад който се намират Театъра,
Одеонът
и казармите на гладиаторите.
На север от Театъра се разполагат храмът на Изида
и обществените бани.
Още по на североизток от Театъра, на самия край на града до порта Сарно е разкрит и помпейският Амфитеатър с прилежащата към него Палестра.
Къщи
Заслужават да се споменат известните с фреските си къщи на Фабий Руф,
на Ветиите,
на Фавна /Сатирите/,
на Диоскурите,
на Юлий Полибий,
на Морската Венера,
на Юлия Феликс,
на Марк Епидий Сабин,
на Лорей Тибуртин:
и вилата на Мистериите.
Още снимки от обществени и частни сгради, както и фрески, можете да намерите тук:
Редактирано от Last Roman на 09.08.11 18:26.
|
Pompeii
