|
|
|
|
|
Кратко описание на битката при Абритус:
Предистория
През 250 г. многобройна готска войска преминала Дунав от 4 места - при Огоста (край устието на Искър), до Нове (в източната част на Свищов) и между Сексагинта Приста (Русе) и Дуросторум (Силистра). Най-мощната вълна била в района на легионния лагер Нове. 75 000 готи, предвождани от царя си Книва, разрушили частично града и се отправили на юг към Марцианопол и Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско). Градовете не били превзети, но околностите им били опустошени. Целта на готите била Филипопол - най-големият и проспериращ град в Тракия. Римският император Деций Траян (249-251г.) потеглил към Балканите, по пътя свиквайки под знамената си разположените по Дунавския лимес легиони. Решителните му действия попречили на варварите да разграбят Никополис ад Иструм, но готите изненадали недоукомплектованата римска армия при Берое (Ст. Загора) и й нанесли поражение. Деций се оттеглил на север в Ескус и реорганизирал армията си. В това време варварите обсадили Филипопол. След предателството на управителя на Тракия Луций Приск градът бил превзет и опожарен. За да всеят хаос в държавата готите дори провъзгласили Приск за император.
През пролетта на 251 г. император Траян Деций се насочил с войските си на изток, за да пресрещне отстъпващите от земите на Тракия към река Дунав готи, натоварени с многобройна плячка.
Решаващото сражение станало при Абритус (Разград) в края на юни 251 г.
Битката
Командващият мизийските легиони Требониан Гал погрешно насочил войските към неизгодна позиция в блатата. Книва от своя страна разделил войската си на три части, като последната оставил в резерв зад мочурливата местност.
Битката продължила цял ден - римляните успели да разбият двата готски отряда, но в преследването им били подмамени в блатата, където били обградени и лишени от възможността да маневрират. Тогава ударил третият отряд. В сражението паднали императорът и синът му, както и по-голямата част от армията /около 30 000 войника/.
Аврелий Виктор описва смъртта им така:"Двамата Дециевци, преследвайки варварите отвъд Дунава, загинали поради измама на Брут след двегодишно управление. Повечето историци разказват, че смъртта на Дециевци била славна: синът паднал в сражението, сражавайки се много смело, а бащата, когато поразените войници говорели много, за да го утешат, бодро казал, че смъртта на един войник не му се вижда нещо значително. След това императорът възобновил битката и загинал по същия начин, сражавайки се също така смело..."
Аммиан Марцелин описва смъртта на Деций така: "От подобна смърт е загинал, както научаваме, и император Деций, когато в едно ожесточено сражение с варварите, поради подхлъзването на буйния си кон, който не смогнал да задържи, бил повален и отхвърлен в едно блато и не могъл нито да излезе оттам, нито пък да бъде намерен..."
Така Гай Месий Квинт Деций Траян станал първият император, загинал на бойното поле срещу варварите.
Оцелелият Требониан Гал бил провъзгласен за император и подписал унизителен договор с готите, според който се задължавал да им изплаща ежегоден данък.
Редактирано от Last Roman на 22.06.11 14:09.
| |
| |
| 
|
|
1760 години от битката при Абритус
