|
Мъжко облекло:
Туниката и тогата са основни елементи от древноримския мъжки костюм, различаващи се по някои детайли от гръцкия хитон и химантий /плащ/.
Ризоподобната туника служила на древните римляни за ежедневно облекло. Тя била ушита от два къса ленен плат и се обличала през главата.
Първоначално имала само отвори за ръкави, но после се появили и къси такива. Туниката нямала яка - всички антични дрехи били бея яки, явно римляните не виждали необходимост от изобретяването им. Туниката била дълга почти до колената и се препасвала.
В зависимост от мястото в обществото, което заемал на притежателят й, туниката имала различен цвят и орнаменти. Сенаторът носел бяла туника с широка пурпурна ивица /clavi/. Тази туника се наричала tunica laticlavia.
Конниците и плебейските трибуни носели туника с тесни пурпурни ивици - angusticlavia. Войнишката туника трябвало да е по-къса от гражданската.
Простолюдието носело само туники /без тоги/ и се наричало populas tunicati. Тяхната туника била къса и в тъмен цвят /tunica pulla/.
Римската тога било характерното облекло на римския гражданин. Те наричали себе си gens togata — 'хора с тоги'.
Тогата била с етруски произход и буквално означава 'покритие'. Представлявала къс материя от бяла вълна,увита около тялото и носена като плащ. Робите, изгнанниците или чужденците нямали право да носят тоги.
Мъжете навършели 16 години, обличали мъжката тога /toga virieis, toga pura или toga libera/ - 1. Децата на пълноправните римски граждани и висшите сановници обличали тога с пурпурен кант /toga praetexta/ - 4, кандидатите за висша държавна дейност носили белоснежна тога - 8 /toga candida, откъдето дошло и името им/.
Върховният жрец /Pontifex Maximus/ носел toga trabea - 6.
Консулската тога /toga palmeta/ - 3, била украсявана с апликации във формата на палми, триумфаторът носел червена тога /toga picta/ - 5, а императорската тога била с пурпурен цвят /toga purpurea/.
По време на траур римляните носели сива тога /toga pullа/ - 7. В сива тога се обличал и обвиняемият по време на съдебен процес.
Тогата била скъпо облекло и се носела на обществени прояви - в цирка, театъра, на съд или на празник.
Ранната тога не била голяма. Но с развитието на гражданското общество нарастнали и размерите й и тя достигнала до 5,5 м. на дължина и 3,5 метра ширина. Омотаването й около тялото и надиплянето било дълга и трудоемка работа, извършвана от робите, а носителят й не извършвал резки движения и ходел бавно, с величествена осанка, за да не развали това сложно съоръжение.
В императорския Рим за тогите на монарха и висшите длъжностни лица се грижели специални слуги. Разнообразните дрехи били правени от памук, коприна, вълна, лен.
Към 2 век тогата загубила обществения си престиж и все по-рядко била носена на обществени места. Както казвал сатирикът Ювенал - nemo togam sumit, nisi mortus — 'само мъртвият го обличат в тога.
Римляните в лошо време носели ленен или вълнен плащ - sagum, който бил вълнен и се закрепял за раменете посредством фибула:
Лацерна - наметка, използвана първо от войниците и от простолюдието, но постепенно получила широка употреба заради това, че била удобна. Закрепвала се е, както и сагума, с фибула за дясното рамо/:
Войникът вляво носи лацерна, а отдясно е показан гражданин с тога.
Цветовете на сагума и лацерната варирали от червен, тъмно кафяв, светло кафяв, син, жълт, бежов.
Абола /също се е закрепвала с фибула/:
Носена била и от цивилни и от военни лица. Тя замествала тогата, когато случаят го позволявал.
Паллиум бил къс правоъгълен плащ, както и сагума /лен или вълна, разбира се по-заможните римляни можели да си позволят и копринен такъв:
Войниците носели вълнена пенула /с качулка и полулунна форма/:
Обувките на гражданите били разнообразни в зависимост от статуса им.
Военните носели калиги - полуботуши от кожа:
Или кожени калцеи /за студено време/:
Карбатини /носени и от цивилни лица/:
Робите носели обикновени сандали:
Патрициите носели носели високи червени ботуши /калцеи/, а сенаторите – черни. Обувките на консулите били бели:
Женско облекло:
При жените ролята на тогата изпълнявала палата /лен, коприна/ - 1,5 м. широк и 3,5 м. дълъг плащ, прототип на съвременното манто:
Под палата се е носела горна туника, наречена стола /лен или вълна/, която била без ръкави:
Проститутките нямали право да носят стола, това била дреха за 'добродетелни жени'.
Цветовете й били най-различни - червен, син, жълт, зелен, кафяв, черен, бял.
Долната туника била също от лен и стигала до глезените, както и столата:
Долното бельо се състояло от строфий /превръзка изпълняваща функциите на сутиен/ и сублигакулум /бедрена препаска/.
Последната била носена и от мъжете /напр. гладиаторите:
Сандали и обувки:
Aксесоари:
Жените и мъжете носели накити от скъпоценни камъни и метали, с които символизирали възможностите си, също като днешните. Сребърните и златните пръстени били привилегия само на благородниците - представителите на конническото съсловие и на сенаторите.
Обеци:
Гривни:
Пръстени:
Прически:
Ползвали се и перуки.
За да се защитят от жегата, римляните и римлянките носели и шапки:
Петасос - сламена шапка, заимствана от гърците:
Galerus /вълнена шапка/:
Пилеус - конусовидна вълнена шапка, произхождаща от Фригия /носена от простолюдието/:
както и чадъри:
Редактирано от Last Roman на 09.08.10 22:09.
|
Римските дрехи
(PRAEFECTUS URBI)
