|
Ако искате да поотупаме темата за грима и спа процедурите в Древен Рим, тук е мястото.
Корените на думата SPA са с римски произход. В далечните времена, когато римските легионери водели битки по границите на тогавашния цивилизован свят, те търсели начини за изцеляване на своите рани. Така открили лечебната сила на минералната вода и започнали да строят бани. Римляните нарекли местата с лековитите извори – Sanus Per Aquam (SPA) – здраве чрез вода. Така бил основан известният и днес със своите минерални извори град Спа, разположен на територията на днешна Белгия.
------------------------------
Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията.
През античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия.
“Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, широко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце.
В Римската империя употребата на благовонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус... в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил...
Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гримът: пудра, руж, кремове... Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава.
Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко.
Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена.
Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините.
За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон.
Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобови зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност).
Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин.
Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей.
Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки.
Като червило се изполвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор.
Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки.
За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки.
За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари.
С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия.
Това намерих, но ако откриете нещо повече за афинитета им към "здраве чрез вода", споделете, моля!
|
Sanus Per Aquam
