|
Африканските римски градове са доста добре запазени - напр. Волубилис, Тамугади...
Иначе за римското владичество на острова - продължило е 4 века и населението в 2/3 от осторва било романизирано. Незавладяна останала само северната му част, но това била дива, пуста и студена земя и римляните не се хабили да проникнат там.
Легионите нахлуват в Британия за първи път по времето на Галската война на Цезар /54-53 г. пр. н. е/. Походът му обаче има за цел по-скоро да респектира островитяните да се въздържат да помагат да континенталните си събратя в съпротивата им срещу Рим.
Иначе официално начало на завладяването на Албиона е поставено от император Клавдий през 43 г. от. н. е., като в кампанията участват 4 легиона /XX Valeria Victrix, II Augusta, XIV Gemina и IX Hispania/. Първоначално римляните завладяват Южна Британия до Уелс, по времето на Нерон тяхната експанзия стига до съвременния град Йорк /Ебуракум/, но през 61 г. бритите вдигат голямо въстание под предводителството на иценската кралица Боадицея /Будика/. Бунтовниците опожаряват Лондиний /Лондон/, Веруламий и Камулодуним /Колчестър/ и практически унищожават IX легион, но благодарение на един талантлив военачалник Светоний Паулин, армията на Боадицея е разбита, а тя се самоубива.
По времето на император Домициан /82 - 96 г./започва нова кампания по завладяването на останалата част на Британия, кото неговият военачалник Агрикола /78 г./ пръв навлиза в Каледония /Шотландия/ и след битки с местното население завладява част от територията им и даже построява флота, с която обикаля северното крайбрежие на острова. Говори се, че той е единственият пълководец, видял Ирландия.
През II век, империята преминава към отбрана на заетите територии и поради зачестилите нахлувания на пиктите император Адриан през 122 - 126 г. нарежда да се построи през най-тясната част на острова крепостен вал, който да спира нашествията им.
Наследникът му император Антонин завладява територията на днешна централна Шотландия и строи нов вал /през 142 г./, но той скоро е изоставен след заради непрекъснатите атаки на каледоните, пък и империята не вижда смисъл да удържа със сила толкова бедни откъм ресурси и богатства земя. Та границата на Рим отново се връща към старата стена, прокарана от император Адриан.
През 3 век има периодични нахлувания на племена отвъд стената, но те носят спорадичен характер. През 4 век обаче започват морски нападения на германските племена сакси, юти и фризи.
Окончателно римските войски напускат острова през 410 г., когато император Хонорий нарежда на легионите да изоставят провинцията, тъй като те са необходими за отбраната на самия Рим, заплашен от варварските орди на готи, вандали и свеви.
Романизираното население е оставено на произвола на съдбата - от север нахлуват скотите, а от изток по море в Британия идват саксите. Някъде в тези тъмни години на 4-5 в. се ражда и митът за крал Артур, последният защитник на келтите от варварите.
Aut Caesar, aut nihil
|
Re: Любопитно ми е ......... [re: lshtar777]
(PRAEFECTUS URBI)
