Re: Хубави книги за Древния Рим / Фен клубове / Древен Рим

заглавието на темата всъщност предполага, че можем да обобщим в нея собствените си фаворити, като започнем с книги и я разширим и за филми, картини и др., с лични рецензии за тях. аз започвам...

1. Робърт Грейвс - "Аз, Клавдий" - едва ли има смисъл да обяснявам защо...

2. Рафаело Джованьоли - "Спартак" - може би най-известния роман за водача на робското въстание. представя едната версия на древните хронисти за неговата съдба в Рим - повежда бунта след като самият той получава свободата си. изключително подробен относно хода на въстаническите действия, но със силно идеализирани герои (абсолютно благородния Спартак и абсолютния злодей Сула) и твърде романтични предпоставки за някои от действията им (отделянето на Крикс от главната армия заради влиянието върху него на гневна отблъсната от Спартак бивша куртизанка). подбудите и убежденията на Спартак и неговите въстаници са пречупени през мирогледа и политическите виждания на автора - бивш гарибалдеец.

3. Александер Кравчук - "Цезар", "Октавиан Август", "Нерон" - кратки биографични романи с приятен, увлекателен стил, почти без идеологическо обременяване от страна на автора (полски професор-историк от соц-времената) - добро въведение за начинаещи и опресняване за напреднали, с добро пресъздаване на съответните епохи и известните лица от тях.

4. Хенрик Сенкевич - "Quo Vadis". доколкото си спомням (понеже изброените произведения съм ги чела разпръснато във времето в период от около 10 години - откакто сме учили древността по доста безинтересен и разхвърлян учебник в училище и поради това - вкъщи от "Богове, гробници и учени", та през тези книги - до днес) - лудостта на Нерон, жизнелюбивия цинизъм на Гай Петроний, идеализма на първите християни. тук ще има мнения и против, но на мен ми хареса - поне Петроний...

5. Костас Варналис - "Диктаторите" - по "12-те цезари" на Светоний - пристрастна, що се отнася до общественото поведение (със силен акцент върху проявите на алчност и жестокост) и личния живот (с дебело подчертаване на негативите в него) на видни личности от Късната Република през някои от великите, та до най-извратените императори. в главите за тях не са пропуснати и сведения за държавническите им дела, поради което, с известна цензура, книгата става и за зиточник на ученически доклади за 7 клас (когато я четох на практика 2 пъти - веднъж сама и веднъж - слушайки докладите на съученици - стилът не може да се сбърка!)... отразява мнението на един грък от 20 в. , базирано на оценката на един елин за по-късната антична култура...

6. темата за Помпей в "Езичество" ме подсети и за книгата "Последните дни на Помпей" - авторът не е професионален историк (английски дипломат в Италия?), но съвестно е проучил миналото на града и голяма част от известното за жителите му (героите в книгата са предимно истински хора, чиито имена се четат по праговете и стените на къщите - е, отношенията им вече са литературна фантазия...) и го е предал в кратък, но силен роман. да отбележа - с поносимо малко присъствие на християни...
___________________________________________________________

7. сега някои нефаворити - "Пръв сред римляните" - римската сага на Колин МакКълоу (авторката на"Птиците умират сами", историк) - 12 тома за времето от Марий и Сула до Втория триумвират. не съм я чела, но рецензията на един познат е: "жената писала, та се оляла" (за всичко - политика, личен живот и др. с пълни подробности около главните действащи лица от аристокрацията на Рим и неговите врагове), а личният ми протест е срещу необоснованата версия за Спартак (ненамираща опора в източници от епохата) като доброволен гладиатор от Сицилия, станал такъв заради пари, слава и женско внимание, а като нещо не му харесало, взел оръжието...