|
На този ден се разиграла решаващата морска битка между флотите на Марк Антоний и Октавиан Август, сложило край на продължилите близо половин век граждански войни в Рим. Флотата на Октавиан била командвана от неговия верен пълководец Марк Випсаний Агрипа, на страната на Антоний се биела египетската ескадра на Клеопатра. Древните източници за това сражение /предимно Плутарх и Дион Касий/ не са особено обективни. Повечето от тях се придържат към тезата, че в разгара на битката Клеопатра избягала с флотата си към Египет, а Антоний я последвал. Макар че има и теория, че основната цел на Антоний била да разкъса блокадата на Октавиан, но планът не бил изпълнен правилно, вследствие на което основната част на флотата му и армията не успели да се измъкнат.
Битката решила и по-нататъчното развитие на Римската империя в последвалите столетия. Антоний възприел елинистическата идея за царя-герой, "живия бог на земята", "новия Александър". Възгледите на Октавиан били за "републиканска монархия", която опирайки се на исконните републикански ценности на "възродената република", маскирала едноличната власт на "първия гражданин". Победилата идея на Октавиан получила наименованието "принципат".
Флотите на противниците
Корабите на Марк Антоний и Клеопатра наброявали 220 кораба /от тях 170 били триреми, квинквиреми и квадриреми/. Това били истински плаващи крепости - огромни кораби с бойни кули и катапулти на бордовете им, но доста тромави и неманеврени. На тях Антоний качил 25 000 войника.
Корабите на Октавиан били около 400, под командването на Агрипа, като основната им част се състояла от биреми и леки маневрени едно- или двуредни съдове /либурни/, заимсвани от илирийските пирати. Те побирали до 120 човека /гребци и войници/ и снабдени с опитен екипаж представлявали сериозна заплаха за по-големите и бавни кораби на Антоний. Абордажните екипи на Октавиан наброявали 34 000 легионера.
Бирема:
Разположението на силите
Заливът Амбракия бил дълъг 18,5 морски мили и 10 морски мили широк. Дълбочината на водата била достатъчна за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче бил тесен и плитък. За по-добра негова защита Антоний построил кули снабдени с тежки метателни машини. Флотата на Антоний стояла в средата на залива, докато тази на Агрипа се разполагала пред входа в залива, което било опасно, защото я излагало на произвола на ветровете.
На сушата 100 000-ната войска на Антоний се разполагала в лагер при нос Акциум на входа към залива. На отсрещната страна също имало укрепен лагер пред позициите на Октавиан чиито сили наброявали 75 000 души.
За по-ефективно командване и двете флотилии били разделени на три ескадри. Антоний построил флотата пред залива така, че фланговете й почти опирали в бреговата ивица. Планът му бил да се откаже от по-нататъчни маневри и да държи корабите си неподвижни в плътен строй, очаквайки атаките на Агрипа, които според него щели да са безуспешни срещу плаващите му крепости. Клеопатра с корабите си стояла в центъра, прикрита от Антониевите кораби.
Ходът на битката
Корабите на Антоний били недосегаеми за либурните, а либурните лесно се изплъзвали от тромавите гиганти. Използвайки факта, че противникът се отбранява, Агрипа с помощта на съгласувани маневри успял да наруши строя на корабите на Антоний, подмамвайки левия и десния му фланг напред. След това атакувал откъсналите се кораби от всички страни. Корабите на Антоний били защитени от таранен удар благодарение на пояси от мед и дървесина, а високите им бордове не позволявали те да се завземат на абордаж, така че сражаващите се водели главно престрелки помежду си. " Според Плутарх: няколко от корабите на Агрипа направо обсаждали един голям кораб на Антоний, като войниците се катерили по стълби, обстрелвайки неприятеля с копия и катапулти".
В този момент Клеопатра, вместо да вземе участие в битката, обърнала на юг и напуснала сражението, използвайки попътния вятър. Разбирайки за това, Антоний оставил флагманския си кораб и се качил на бързоходна пентера, за да догони царицата.
След бягството на главнокомандващия, битката продължила още няколко часа, като ескадрите на Антоний се били до последно. Агрипа масово използвал запалителни снаряди и малко от корабите на противника му успяли да се оттеглят обратно в залива. Битката приключила късния следобед. Антоний загубил 40 - 50 кораба и 5000 пехотинци. За загубите на Октавиан няма сведения.
Последствията
Според историците Марк Антоний няколко дни седял силно афектиран на носа на кораба си, чак слизайки в Пелопонес той започнал да дава нови нареждания на войските си, но било вече късно.
Сухопътната войска на Антоний останала в очакване седем дни. Независимо от това, че главнокомандващия ги изоставил, войниците вярвали, че Марк Антоний ще се завърне и ще ги поведе в битка. Всичко свършило, когато командващия армията Канидий Красс преминал на страната на Октавиан. Тогава и 19-те легиона на Антоний се предали на победителя.
Октавиан завзел без бой Гърция, Мала Азия и Сирия. Когато през 30 г. пр. н. е. той достигнал през Сирия до Египет, флотата и конницата на Антоний преминали на негова страна, а "новия Александър" и Клеопатра се самоубили.
След завършека на гражданската война Рим разполагал с 800 бойни кораба. Египет станал лична провинция на Октавиан, а самият той - единственият господар на империята и през 27 г. пр. н. е. приел титлата Цезар Август /възвеличен/. Неговията адмирал Агрипа получил правото да носи морски флаг и започнал строеж на постоянен флот от триери и либурни и мрежа от добре съоръжени морски бази, благодарение на които морският флот на Рим господствал в Средиземноморието още 300 години.
Римската империя при Август:
Редактирано от Last Roman на 02.09.07 17:42.
|
Битката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.
(PRAEFECTUS URBI)
