|
|
| Тема |
 Римските мостове по поречието на Дунав. |
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
| Публикувано | 18.07.07 21:01 |
|
|
|
Римските мостове по Дунав били строени по времето на войните на Империята с даките. Първоначално това били понтонни мостове, изградени от наредени един до друг плавателни съдове, скрепени с настил от дъски, по който легионите се прехвърляли на другия бряг на реката. Първият такъв мост бил построен през 86 г. по времето на войната на император Домициан с варварите. Счита се, че бил в района на Видин /край Оряхово/. Още същата година обаче преторианския префект Корнелий Фускус, когото императорът упълномощил да води военните действия, претърпял значително поражение от даките, което наложило и бързото му демонтиране.
Император Марк Улпий Траян решил да отмъсти за позора, нанесен на римското оръжие и подготвил широкомащабна завоевателна кампания срещу отвъддунавските племена. Римляните строяли пътища и укрепления, развивали инфраструктурата на региона и събирали войски от всички краища на империята. За целта били задействани до 16 римски легиона, които заедно с помощните войски, Панонската и Мизийска флота и племената федерати наброявали около 200 000 души. Огромната армия била разделена на две колони, които форсирали Дунав по понтонни мостове.
Едната колона, оглавявана от императора, прекосила реката в отсечката между крепостите Ледерата - Диерна през пролетта на 101 г. Другата част от войската, командвана от Лаберий Максим, прехвърлила препятствието в района на Ескус.
За да бъде улеснено прехвърлянето на войските през реката в периода 103 - 105 г. легионерите изградили голям каменно-дървен мост при крепостите Понтес - Дробета /дн. Турну Северин/. Ръководителят по построяването му бил прочутият архитект Аполодор от Дамаск. Дължината на съоръжението достигала до 1,2 км. и било поддържано на 20 съединени с арки каменни пилони с петоъгълна форма /насочени с острата си част срещу течението/. На двата срещуположни бряга били построени масивни мостови глави /запазени и до днес/, свързващи дървеното трасе над водата.
Обикновено пилоните се изграждали по два начина. След избора на по-плитък участък от реката, салове докарвали каменни блокове и ги изсипвали на определените места. Щом камъните се показвали над водата, останалото довършвали зидарите. При другия метод се правели дървени кофражи без дъно и похлупак, които се намазвали с хидрофобна мазилка. Строителите ги наслагвали на дъното и изваждали водата с кофи. След това поставяли пълнеж от камъни, хоросан, парчета от тухли и керемиди, скрепени с прочутия римски бетон.
Мостът е изобразен на колоната на Траян, както и на монетите, сечени през този период.
Той предизвиквал възхищение у Дион Касий и съвременниците му. Бил използван дълго време и имал както военно, така и търговско значение. След като римляните изоставили Дакия през 272 г. мостът бил разрушен по заповед на Аврелиан. Прокопий Цезарейски, творил по времето на Юстиниан /527 - 565 г./ споменава руините на този мост.
Към 3 в. бил построен и друг мост при дн. Видин, от който е открита масивна каменна глава на румънския бряг.
На 5 юли 325 г. край гр. Ескус /дн. с. Гиген/ лично от Константин Велики бил осветен голям каменно дървен мост. За тази цел императорът пристигнал от Никомедия. Мостът бил дълъг 1137 м., а строителството му било поверено на военния конструктор и хидроинженер Теофил. Днес в реката са открити три масивни каменни колони с правоъгълна основа 19 Х 26 м.
В долното течение на реката римляните построили още две съоръжения, но те били понтонни.
Едното било при Трансмариска /дн. Тутракан/, направено през 367 г. през управлението на император Валент, а другото при Новиодунум / дн. Исакча/ през 369 г. в дн. румънска Добруджа. По тях били прехвърлени готите в качеството си на федерати, които бягали от хуните.
Facta, non verba!
| |
| |
| 
|
|
