Какво да ставало - плодили се и си разпространили учението чак до Ирландия. Въпреки, че структурата на Църквата пострадала по време на Великото преселение на народите, Християнството оцеляло и започнало да играе консолидираща роля в оформянето на новите нации. Докато на Изток във Византия императорът дърпал конците на Църквата /т. нар. цезаропоапизъм/, на Запад поради отсъствието на трайни държавни обединения, властта на папата останала единствен неоспорим авторитет /папоцезаризъм/. Т. е. всички владетели се съобразявали с волята на папата.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите