Римляните наистина се отъждествявали с троянците, но но чак шепа оцеляли троянци да са успели да дадат началото на тази цивилизация /Еней нали се води прародител на римляните/. Едно е легендарна история, създателят на които целял да осигури на римляните място под слънцето в античния свят /т.е. митологични предци/, а съвсем друго е непрекъснат поток от колонизатори. След разрушаването на Троя /ако приемем, че е протекло по описания от Омир начин/ малцина са успяли да избягат.
Например европейците в Америка, а и гръцките колонии в Тракия са се поддържали с приток на заселници отвън. Понякога първите колонисти били изтребвани от местното население. Като за пример мога да посоча - гръцките колонии Амфиполис и Абдера по крайбрежието Егейско море, разрушени от тракийското племе Едони към средата на V пр. н.е. и Джеймстаун /САЩ/ разушен от индианците през март 1622 /възстановен 2 години по-късно/.
Разрушените колонии били възстановявани и от метрополиите идвали нови хора. А тъй като Троя била разрушена, попълнения за троянците, загинали при сблъсъци с местното население нямало. По-логично е шепата нови заселници да бъде избита и претопена от местното население /във втория случай вариантът Еней да е предшественик на Ромул и Рем донякъде е правдоподобен/.
Иначе има и друга гледна точка за Троянската война през античността, развивана през 1- ви век от Дион Златоуст. Човекът бил софист и умеел да представи черното като бяло. Особено обичал да доказва, че всъщност троянците спечелили, а не загубили войната /тогава теорията за троянската колонизация би звучала доста по-правдоподобно, нали?/.
линкчето е на руски, дано го владееш този позабравен вече език...
Доста измислено е и твърдението, че Еней въртял отношения в Африка с Дидона /при положение, че се предполага че Троя е разрушена през 1250 года пр. н. е. /визирам троя VII/, a основаването на Тирската колония Картаген е през 814 пр. н.е. / единствената древна финикийска колония в Африка от края на 2 хил. пр. н. е. била Утика, основана около 1100 г. пр. н. е./. Извод - тоя Еней бая дълголетник е бил, излиза...
Кратко резюме на легендата в последствие:
Еней след Африка акостирал в Лациум, недалеч от Остия. Оженил се за Лавиния /дъщеря на царя на латините - Латин/. За да спечели ръката й се бил със съперници от другите латински градове. След сватбата Еней основал град Лавиний. Т. е. тук имаме асимилация - неголямата група чужденци се сливат с туземното население. Синът на Еней - Юл Асканий основал Алба Лонга /в подножието на хълмовете, на Юг от бъдещия Рим/. Последният цар на Алба Лонга /наследник на Юл Асканий/ - Нумитор бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя /Рея Силвия/ направил весталка. Тя обаче забременяла /от Марс/ и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая /това било наказанието за съгрешилата весталка/, а бебетата пуснал в една кошница в Тибър. Кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, чула плача на новородените и ги накърмила. После бебетата били открити от овчаря Фаустул, който ги отгледал заедно със жена си - Акка Ларенция. Нарекли ги Ромул и Рем. Когато възмъжали, те се завърнали в Алба Лонга като отмъстили за дядо си и майка си и убили Амулий. Но решили да основат нов град на мястото, където ги намерила вълчицата. За да изберат подходящото място за града те решили да се допитат до птиците. Рем искал новият град да бъде основан на хълма Авентин, а Ромул - на Палатин. Всеки застанал на избрания от него хълм. Рем на Авентин видял пръв орли и преброил шест. Ромул ги видял втори, но преброил 12 и бил посочен за цар на Рим. Впрегнал бял бик и бяла крава и изорал свещенната бразда /померий/, с която очертал границите на града. Браздата, заграждаща квадратното пространство /"Roma quadrata"/ имала прекъсване на местата, където Ромул искал да има порти . Oттук и произходът на думата "porta" - от глагола "portare" /нося/, защото на мястото на вратите Ромул носил ралото. Първите римляни вярвали, че пространството, заградено от померия е благословено и защитено от боговете.
След това Ромул и Рем издигнали стените на греда и се заклели да убият всеки, който премине през тях. Но Рем бил раздразнен, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Погребал го на Авентин. Векове след това Авентин останал извън рамките на померия, а там били издигани храмовете на чуждите богове.
Така били положени основите на Вечния Град /приема се, че Ромул е изорал магическата си бразда на 21 Април 753 пр. н. е...
По време на империята, Август, Нерон, Адриан, за да подчертаят митичните връзки на римляните с Троя и оттам с Венера и Марс благоустройват и урбанизират Илион. Строят се храмове, амфитеатри, бани и пр. Това е може би най-важният "туристически" център на средиземноморие тогава - легендарната прародина на всеки уважаващ себе си римлянин. Потокът поклонници не секва и градът процъфтява. След приемането на християнството и обособяването на Източната Римска империя, която е с по-гръцки уклон, Троя вече става не толкова актуална и логически идва упадъкът й.
Facta, non verba!
|