|
|
| Тема |
 Легенда за основаването на Рим |
|
| Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
| Публикувано | 18.10.06 07:50 |
|
|
|
Тази легендарната история, целяла да осигури на римляните "място под слънцето" в античния свят /т.е. митологични предци/.
Жителите на Вечния Град се смятали за синове на Марс и Венера и извеждали произхода си от троянеца Еней /син на богинята на любовта/, избягал от разрушената Троя с престарелия си баща Анхиз и невръстния си син Юл Асканий и шепа войни. В морското си пътешествие стигнал до Картаген, където финикийската царица Дидона се влюбила в него. Боговете открили на Еней, че истинската му цел е да отиде в Италия и да дане началото на град, който "няма да има край". С много усилия Еней се разделил с Дидона и потеглил за полуострова. Картагенската царица го проклела и се самоубила. Така бъдещият конфликт между римляни и пунийци придобил и митологически оттенък.
Еней слязъл в Лациум, недалеч от Остия. Царят на латините - Латин, му засвидетелствал почитта си и му предложил ръката на дъщеря си - Лавиния. За да спечели ръката й обаче Еней трябвало да води сражения с претендентите от другите латински градове. След победата и сватбата Еней основал град Лавиний и царувал там до смъртта си. Синът на Еней - Юл Асканий основавал Алба Лонга /в подножието на хълмовете, на юг от бъдещия Рим/.
Последният цар на Алба Лонга /наследник на Юл Асканий/ - Нумитор бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя /Рея Силвия/ направил весталка. Тя обаче забременяла /от Марс/ и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая /това било наказанието за съгрешилата весталка/, а бебетата пуснал в една кошница в Тибър. Кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, чула плача на новородените и ги накърмила. После бебетата били открити от овчаря Фаустул, който ги отгледал заедно със жена си - Акка Ларенция. Нарекли ги Ромул и Рем.
Когато възмъжали, близнаците се завърнали в Алба Лонга като отмъстили за дядо си и майка си и убили Амулий. Но решили да основат нов град на мястото, където ги намерила вълчицата. За да изберат подходящото място за града те решили да се допитат до птиците. Рем искал новият град да бъде основан на хълма Авентин, а Ромул - на Палатин. Всеки застанал на избрания от него хълм. Рем на Авентин видял пръв орли и преброил шест. Ромул ги видял втори, но преброил 12 и бил посочен за цар на Рим. Впрегнал бял бик и бяла крава и изорал свещенната бразда /померий/, с която очертал границите на града. Браздата, заграждаща квадратното пространство /"Roma quadrata"/ имала прекъсване на местата, където Ромул искал да има порти . Oттук и произходът на думата "porta" - от глагола "portare" /нося/, защото на мястото на вратите Ромул носил ралото. Първите римляни вярвали, че пространството, заградено от померия е благословено и защитено от боговете.
След това Ромул и Рем издигнали стените на греда и се заклели да убият всеки, който премине през тях. Но Рем бил раздразнен, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Погребал го на Авентин. Векове след това Авентин останал извън рамките на померия, а там били издигани храмовете на чуждите богове.
Така били положени основите на Вечния Град /приема се, че Ромул е изорал магическата си бразда на 21 Април 753 г. пр. н.е./.
Редактирано от Last Roman на 19.05.07 13:23.
| |
| |
| 
|
|
