|
Гай Юлий Октавий или Октавиан ( 23 септември 63 пр.Хр. – 19 август 14) е първият римски император. Наречен е "възстановител на републиката", както е известно още, че той събира за първи път "съветът на принцепса".
Баща му е първият от семейството, който става сенатор и претор. Умира, когато Октавиан е на 4 години, така че майка му е тази, която му осигурява добри връзки, понеже е дъщеря на сестрата на Юлий Цезар.
На 15 години е избран за понтифекс и 46 пр.Хр. участва в триумфа на Цезар.
Октавиан участва във войната в Иберия 46 пр.Хр. и е трябвало да получи висока длъжност при похода срещу партите през 44 пр.Хр., въпреки че е само на 18 години. След убийството на Цезар се оказва, че вуйчо му го осиновява, дава му името си и го прави изпълнител на завещанието.
Борба за власт
В Рим междувременно най-силни са позициите на Марк Антоний и Емилий Лепид, които настояват за амнистия на атентаторите. Въпреки жаждата си за мъст, Октавиан трябва да приеме компромиси, но същевременно се опитва да отслаби позициите на Антоний. Въпреки че му липсват средства ( Антоний забавя да му даде имуществото на Цезар) той организира игри в чест на баща си, но и с целта да спечели народа на своя страна.
На 19 години е приет в сената и получава пълномощията на пропретор. В сената Антоний има множество врагове, техният водач е Цицерон, който държи пламенни речи срещу него. Затова Октавиан го счита за ценен съюзник.
Когато през ноември 44 пр.Хр. Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, за да поеме командването на войските, Цицерон праща Октавиан след него, за да му обяви война.
Антоний отстъпва към Галия. Скоро става обаче ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който с поверените му войски се връща в Рим и изисква от сената да бъде назначен за консул. Три месеца по-късно се среща с Антоний и Лепид. На 27 ноември 43 пр.Хр. те сключват втория Триумвират. Сенатът е лишен от власт, а тримата получават пълен контрол.
Въвеждат се проскрипции, чиято жертва става Цицерон. В битката при Филипи тримата побеждават армията на убийците на Цезар, Брут и Касий.
За да осигурят взаимно властта си, тримата си поделят държавата. Октавиан получава западната, Антоний- източната част. Въпреки, че е вече почти без влияние, Лепид получава провинция Африка. Може би за да се избегнат конфликти между двамата. За да затвърдят съюза си, Антоний си жени за сестрата на Октавиан.
Проблеми му създава необходимостта да осигури земя за своите ветерани. Затова влиза в конфликт с жената на Антоний- Фулвия и брат му Луций Антоний. Споровете ескалират в т. нар. Перузинска война.
Чрез обожествяваето на Цезар през 38 пр.н.е. позициите на Октавиан се засилват, сега сам се нарича Цезар и Divi Filius (син на Божествения). Популярност му носи и унищожаването на пиратите. Военачалникът му Марк Агрипа разбива пиратската флотилия при Миле през 36 пр.н.е.. По същото време Лепид напуска Африка при опит да поеме командването на тази успешна военна мисия. Това е краят на политическата му кариера. Остава му единствено длъжността Pontifex Maximus (Понтифекс максимус), която има до смъртта си през 13 пр.н.е..
Война с Антоний
Сега Антоний и Октавиан управляват сами. Докато Октавиан се откроява на запад с военни успехи и слава, Антоний се държи по съвсем друг начин. Живее открито с Клеопатра и управлява като еленистичен владетел, което не му доставя симпатии в Рим, където не се гледа с добро око на източния деспотизъм.
Октавиан добавя към името си титлата император, за да подчертае властта си като пълководец. Между 35 и 33 пр.н.е. води войни срещу племена в Далмация и Илирия и така за пръв път северната граница на Италия е защитена от вражески набези.
През 32 пр.н.е. успява окончателно да компрометира Антоний. Осигурява си по незаконен начин завещанието на Антоний и го прави достъп на обществеността. В него има щедри суми за децата на Клеопатра. Освен това след смъртта му тялото трябва да се погребе в Египет. Преди това Октавиан се отказва от всички специални правомощия, а Антоний се развежда с Октавиа. Официално това е краят на триумвирата.
Сенатът застава на страната на Октавиан и го подкрепя във военните му приготовления. За да може поне формално да се избегне гражданската война, Октавиан обявява война на Клеопатра, а не на Антоний. Населението на двете части на империята е принудено да положи клетва към съответния владетел.
Антоний поддържа Клеопатра с всички сили. Флотилията и сухопътните му войски затварят пътя на врага през Гърция към Египет. Но Октавиан има силен коз в лицето на способния си военачалник Агрипа.
Битката, която решава войната, се състои на 2 септември 31 пр.н.е. в залива на Амбракия на западния бряг на Гърция. В историята е известна като битката при Акциум. Октавиан обкръжава вражеската флотилия. Антоний успява да пробие обръча, но само няколко кораба се спасяват заедно с него. Останалите кораби и войските по суша се предават без бой. С една четвърт от флотилията Антоний и Клеопатра бягат в Египет.
Октавиан подновява борбата и води войските си целеустремено в посока Египет. След като превзема Александрия, Антоний се самоубива. Клеопатра го следва дни по-късно. Синът на Цезар и Клеопатра Цезарион е убит от хората на Октавиан, за да се изключи възможността от претенции към трона.
Така Египет губи окончателно независимостта си и става лична собственост на Октавиан. Имуществото на Клеопатра му позволява да изплати закъснелите заплати на войниците си и да създаде колонии от ветерани в цялата империя.
Тези мерки му позволяват да намали числото на легионите от 60 на 28 с обща численост от 150 000 легионера, повечето от италийски произход. Повечето от легионите са стационирани в провинциите, понеже за Октавиан присъствието на легиони в Италия е скъпо, а и постоянна заплаха за вътрешния мир.
Нов Ред
Сега Октавиан е неоспоримият владетел в Рим, но конституционният му статус е несигурен — Рим е все още република. Доброволно ограничаване или връщане на властта като при Сула е изключено.
Убийството на Цезар го прави от друга страна предпазлив. Времето на гражданските войни трябва да приключи веднъж завинаги, затова са нужни компромиси между него и сената.
През 29 г. пр.Хр. Октавиан се завърнал в Рим и отбелязал с триумф победата си над Марк Антоний.Гражданската война завършила. Вратите към храма на бог Янус били затворени, което означавало, че е настъпил мир по цялата територия на римската държава. След като излязъл победител във войната, на Октавиан оставало да подготви почвата за властта си в Рим. Като се възползвал от правата си на цензор, той отстранил привържениците на Антоний в Сената. След това , преценявайки добре положението, Октавиан заявил,че възнамерява да свали от себе си пълномощията на триумвир, да върне властта на Сената и народа, и да се оттегли в частния живот.
Така през януари 27 пр.Хр. връща пълномощията си формално на сената, за да ги получи веднага обратно. Този акт е внимателно инсцениран от негови поддръжници. Първо Октавиан получава за 10 години пълен контрол върху Египет, Кипър и стратегически важните провинции Испания, Галия и Сирия. Между 31 и 23 пр.Хр. е избиран всяка година за консул. За да издигне неговия престиж още повече, сенатът му дава тогава малко архаично звучащата титла Аугустус (Възвишения).
В източните части на империята титлата се превежда с гръцкото Сабастос (достопочтен, свети). Самият Октавиан предпочита обръщението принцепс или пръв гражданин. Освен това запазва и титлата император, за да подчертае ролята си като върховен главнокомандващ. Приемането на титлата Аугустус се счита за начало на владичеството на императорите в Рим.
С тези промени Октавиан про форма запазва републиката, но правомощията, които получава, са без аналог в римската история дотогава. Императорът успява да убеди сената от необходимостта на промените и да отклони дейността им към събития, които не могат да застрашат позицията му.
Самият сенат също търпи промени. Най-важната е намаляването на броя на сенаторите от 1000 на отначало 800, а после 600.
През лятото на същата година се отправя за Испания и Галия, за да утвърди контрола си там, което трае 4 години. През 23 пр.Хр. се разболява тежко и всички очакват най-лошото. Октавиан оздравява, но болестта го кара да осмисли позицията си в империята и въпроса с наследника му.
Обратно в Рим напуска длъжността консул. За сметка на това получава от сената длъжността трибун до края на живота си. По този начин е в състояние да свиква сената, да предлага закони и да налага вето. Същевременно се удължава контрола му върху провинциите с нови 10 години. Отсега нататък управителите на провинциите, които се назначават от сената, са му преки подчинени. През 19 пр.н.е. приема правомощията на консул без да упражнява самата длъжност. От сега нататък държи в ръцете си всички инструменти на властта. След смъртта на Лепид получава и титлата понтифекс максимус.
Pax Romana
След победата си при Акциум Октавиан провъзгласява края на гражданските войни и началото на нова епоха. Само за 1 година възстановява 82 храма. Построяват се и нови величествени здания като театъра на Марцел, храмът на Аполон, Олтарът на мира, Пантеонът и т.нат.
В източните провинции на империята е обичайно, владетелите да бъдат почитани като богове. Октавиан поема друг път. Забранява всички религиозни обреди отнасящи се само до него. Компромисът е личността му да се свързва с Рим в рамките на един държавен култ. Официално Октавиан не допуска да бъде почитан като бог приживе, макар да се нарича син на божествения Цезар.
Осигурява си благосклонността на народа чрез организирането на игри, строежа на обществени сгради и повишаване ефективността на администрацията.
В религиозен план се възстановяват позабравени римски обичаи, западнали храмове биват реставрирани. Тук намира подкрепа в лицето на философи и писатели като историка Тит Ливий, писателите Вергилий, Хораций, Проперций и Овидий.
Външна Политика
Под управлението на Октавиан към империята са присъединени Галатия в Мала Азия и Египет, с което се осигурява снабдяването на Рим със зърно. Въвежда окончателно ред в Испания, предприемат се походи срещу немирни племена в Алпите. По принцип императорът не води лично армията, а се доверява на опитните си военачалници.
Октавиан се стреми да поддържа малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.
За да се измие срама от поредицата поражения срещу партите Октавиан замился поход срещу тях. Моментът е удобен, защото в Партия има вътрешни междуособици. Партите молят за мир. Римляните получават обратно стандартите на разбитите през 53 пр.н.е. легиони на Крас. Предотвратяването на войната по дипломатичен път допринася още повече за престижа на императора в очите на уморения от войни народ.
Не толкова розово е положението на север. Проблемът там е прекалено дългата граница по Рейн. За да се скъси границата би трябвало да се завладее територията до р. Елба за сметка на територии населени с германски племена. През 12 пр. Хр. натоварва с тази задача Друз, а след неговата смърт операциите командва осиновеният от него Тиберий. Скоро след това е сменен от Квинтилий Вар. През 9 пр. Хр. Вар се отправя без никакви предпазни мерки от р. Везер към зимната си квартира. След множеството походи предишните години земите източно от Рейн се считат за омиротворени. Трите предвождани от него легиона биват изцяло унищижени в засада, организирана от германите в Тевтобургската гора. Вар също загива. Самият Август, според Светоний, се събуждал в кошмар насън и крещял: "Варе, къде са ми легионите - върни ми ги"!
За кратко се получава критична ситуация, границата с Германия е без легиони и Тиберий трябва спешно да замине с войски към Рейн. Самият Октавиан е потресен от поражението и поръчва на наследника си Тиберий да не разширява границите на империята.
Смърт
Октавиан умира на 76 години на 19 август 14 г. На смъртното си легло иска иронично аплауз от обкръжаващите го за актьорското му майсторство, което му е било необходимо, за да постави основите на империята. Скоро след това с решение на сената е обожествен.
Роден: 23 септември 63 пр. Хр.
Рим, Италия
Починал: 19 август 14
Нола, Кампания
Римски императорски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Август
Деца
Собствено - Юлия Старша
Осиновени - Гай Цезар, Луций Цезар, Постумус Агрипа, Тиберий
Тиберий
Деца
Собствено - Юлий Цезар Друз
Осиновен - Германик
Калигула
Деца
Собствено - Юлия Друзила
Осиновен - Тиберий Гемел
Клавдий
Деца
Собствени - Клавдия Антония, Клавдия Октавия, Британик
Осиновен - Нерон
Нерон
Деца
Собствено - Клавдия Августа
Етимология
Месец август е кръстен на Октавиан Август, първият римски император. Месецът има 31 дена, защото императорът искал неговият месец да има толкова дни, колкото и юли, месецът на Юлий Цезар. Октавиан решил този август да е на това място, тъй като през този месец умряла Клеопатра. На латински месецът е бил известен като секстилис, тъй като е шестият месец според римския календар, който започва през март.
Август означава буквално „божествен, възвеличан“.
Старото славянско име на месеца е било зарев, понеже според една теория елените се намират в любовния си период по това време и реват силно.
Честита 2069-та годишнина от рождението на Август!Аве!
Рома Инвикта!
1,618Редактирано от hobiton4e на 24.09.06 11:55.
|
Гай Октавий...