Re: за играта Rome Total War / Фен клубове / Древен Рим

Не аз съм аматьора. А за славни победи - най обичам да млатя фаланги с принципи, хастати и триарии. В момента играя на нов мод - Europa Baрbarorum - това е продължение на RTR 6,0 Gold - пак си е за античния свят, но е много бъгав. А иначе най-успешната версия за мен е RTR 5,4.
а сега за виртуалните ми подвизи:
Та моята тактика е - триарии /3 центурии да го речем/, принципи - 4, хастати 4, велити, прашкохвъргачи или критски стрелци /поне 4 взвода/ Генерал и Еквити /или поне някаква конница, която играе важна роля в мачкането на бягащите хоплити или в преследването на неприятелските стрелци/ и балисти или скорпиони - да всяват опустошение в напредващите фаланги. Обикновено навлизам в противниковата територия и го оставям да ме нападне - най-обичам хълмиста местност - обикновено заемам хълма - така пилумите имат по-голям обсег, а и врагът се уморява повече, като катери възвишението.
Почвам още отдалеч да го тормозя с велити, прашкохвъргачи, стрелци, пелтасти и балисти - абе каквото имам под ръка. Той обикновено се поддава на провокацията и ги погва я с кавалерия я с хипасписи. Кавалерията му я примамвам до моята позиция, където я атакувам с моята конница, или пък пускам триариите /които ги слагам на първа линия/. Ако пък хипасписите погнат леката ми пехота - чакам ги да се приближат, пускам си единиците на "fire at will" и жална им майка. Обикновено пускам на "fire at will" само хастатите, а принципите се намесват само когато фалангите наближат. Та така - достигналите до позициите ми фаланги са дезорганизирани от огъня който водя, остава само да ги заградя /шахматния ред в тези случаи много помага - само че го редя наобратно - триариите са първа линия - те хващат фалангата фронтално. Хастатите са втора линия - след като са изчерпали пилумите си - като по-бързи ги пускам да заобиколят фалангата и да я ударят изотзад, както и кавалерията; принципите са третата линия - тях ги впримчвам да подпомагат триариите и да запълват дупките/. Е, гледам и да подлъжа и да убия неприятелския генерал разбира се. Тогава битката става много по-лесна...
Така само с една войска /ако искайте ми вярвайте/ успях да разбия четири македонски армии от по 1200 човека /основно фалангити, хиспасписи, пелтасти и хетайри/. Бях заел един проход между Термон и Лариса и ги оставях последователно да ме нападат. Заемах си хълма и ги чаках да дойдат. Аз губех средно по 120 човека на битка - основно велити и т. пр.; е накрая пред петата войска отстъпих да си възстановя загубите сред принципите и хастатите, но след тези битки единиците ми и генералът натрупаха такъв опит /златни чавки - грубо казано/, че тая войска я прехвърлих и в Азия по-нататък...