тук си засегнал примери от различни периоди, но те не са еквивалентни, и да не забравяме, че легионът не е статичен, а се е изменял през това време.
Римляните са използвали конницата си основно за да преследват бягащия противник и за разузнаване.
За Кана - легионът е съставен от манипули. Грешката на римляните е, че скупчват пехотата в центъра, а кавалерията им за нищо не става /лековъоръжените еквити не могат да се мерят с нумидийците/. Освен това от всеки консул военачалник не ставал. Това е загуба в следствие на погрешната тактика и подценяването на гения на Ханибал.
В сраженията с германците през периода 1 в. пр. н. е. - 1 в. сл. н. е. римляните си използват конницата редовно за разоряване на тяхните земи. Легионът е унифициран - всички войници са с еднакво въоръжение и са разделени на кохорти. Създават се цели подразделения /али/ от кавалеристи, както и смесени кохорти - от кавалеристи и пехотинци.
По-нататък с идването на сарматските и персийските катафракти, римляните създават свои такива ескадрони и ползват немници. Византия се приспособява за конна война по време на "Великото преселение на народите" и оцелява. В това време, поради варваризацията на армията, римската пехота губи качествата и предимствата си /класическият легионер от 1 - 2 в. няма нищо общо с "късния" такъв/. Войникът от 4 в. е лековъоръжен, с плосък щит и без броня и няма особен шанс срещу варварската конница. Легионерите са превърнати в лимитанеи /крепостни гарнизони, които не влизат в открити битки/. Диоклециан и Константин създават бързи и мобилни кавалерийски отряди, които се разполагат във вътрешността на провинциите и могат да се придвижват бързо и да неутрализират евентуално нашествие. Така битките се печелят вече от кавалерията.
а иначе примери за успешни бойни действия на легионерите срещу конницата - много. Такива са битките на Сула и Лукул срещу катафрактите на Митридат и арменския цар Тигран. Обикновено римляните копаят ровове или забиват колове, за да спрат атаката. Или пък с внезапно нападение изненадват противника. Също така използват и стрелци, които да засипят неприятелската конница със стрели. Или пък интересната маневра на Цезар срещу конницата на Помпей при Фарсала, когато оставя една резервна кохорта да пази фланга на легионерите му. Пехотата посреща помпеянската кавалерия с насочени напред копия, което пречи на последните да атакуват и последвалото им отстъпление води до бягство на цялата армия.
Може би единствените две сражения, в които римляните нямат никакъв шанс срещу конния си противник са тези при Каре /53 г. пр. н. е/ и Адрианопол /378 г./, когато тактиката, условията и Фортуната не били на страната на синовете на Марс.

Vae victis

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите