|
Тема |
Re: относно понятието "падане на Рим" [re: last roman] |
|
Автор |
the_bomb (няма пък) |
|
Публикувано | 09.11.05 13:13 |
|
|
проблемът е не просто варваризацията на легионите - с какво един гот или алан е по-лош воин от един римлянин?
в момента, в който някой влезе като редови войник в римската армия, той получава съответното обучение в римска военна техника и дисциплина. тоест, всички имат еднакъв багаж от знания и умения накрая. не би следвало армията да е по-малко доблестна само заради това, че хората вътре са от "варварски" произход. "варварите" не са някакви низши раси, негодни по природа да придобият римско военно умение.
според мен проблемът е бил по-скоро разпуснатостта и произвола на армията. с всеки изминал ден войниците са се убеждавали, че нищо не ги спира да правят каквото си искат в рамките на Империята: да издигат военачалника си за император, да се цепят всеки път щом им харесва, и т.н.
в крайна сметка те се оказват по-верни на прекия си командир, отколкото на държавата и императора. когато са водени от добър командир, те все още могат да направят чудеса, както в цитирания от теб пример за Юлиан.
допълнително деморализиращо на римската армия действат зачестяването на сблъсъците, в които се оказва, че традиционната римска военна тактика не действа. варварските племена стават прекалено многочислени и често пъти битката се води на непригоден за римските тактики терен, което води до ред унизителни поражения. това не е първият и последният случай в историята: в дадено време и място някой начин на водене на война се оказва най-добрият и без реални съперници. и когато за пръв се появи противник, прилагащ непредвидени от твоята тактика похвати, твоята непобедимост някак изведнъж се пречупва. по същия начин в зората на възхода си самите римляни са обезсмислили смятаната дотогава за непобедима македонска фаланга.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
|
| |
|
|
|