въпросът, който задаваш, е по-комплексен, но на една част от него ще се опитам да отговоря така:

никой през 476 г. не е разбрал, че Римската империя е паднала. и то не защото им е липсвала историческата перспектива и дистанцията на времето, та да го осъзнаят, а защото просто такова нещо не се е случвало.

вярно, Италия и Рим падат под натиска на "варварски" войски. но това не им е за пръв път. даже нападението от 410 г. е усетено като много по-голяма катастрофа.

вярно, властта на един (номинално) римски император се заменя от властта на един (стремящ се да се узакони като римски) варварски крал. но подобни смени във властта вече не трогват никого, защото на римския трон са се изредили вече премного варвари по произход, а новите крале се стремят да поддържат облика на легитимно римско управление с патриции, сенатори, съветници-римляни и т.н. пък и, ако на някого много му залипсва истински легитимен римски император - в Константинопол е продължавал да си живее такъв.

типично римският живот в провинциите си продължава до 6. в. на Запад и до 7. в. на Изток, когато продължителни междуособни войни, бедствия, лоши реколти и накрая нахлуването на арабите променят коренно начина на живот в нещо, което вече е решително "средновековно".

дотогава можем да говорим само за периоди на кризи и реформи, които постепенно отдалечават Империята от "класическия" Рим на Цезар, Август, Траян и Марк Аврелий. ето няколко такива ключови момента (не давам фактологически подробности, но ти и сам не искаше такива, нали?):

- кризата във властта след Марк Аврелий, прекратена с реформите на Северите;

-кризата на Северите и "войнишките" императори;

-constitutio Antoniniana на Каракала, с която се дава всеобщо римско гражданство;

-Диоклециановите реформи (забележи, че тогава за пръв път официално се дели Империята!);

-Константиновите реформи;

-Теодосиевото управление: първото голямо кодифициране на правото, началото на решителни репресии срещу старите езически религии и поредното разделяне на Империята, което ще се окаже окончателно;

всичко това според мен маркира отделни цикли на развитие на римската държава, които като концентрични кръгове все повече се отдалечават от изначалната й конституция. но в никой момент няма решително "рухване" на държавата, след което да можем да кажем: оттук насетне няма повече, nec plus ultra

така че и някакви особено пагубни фактори, "разлагащи" обществото отвътре, не могат да се търсят.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...