едно човеколюбиво мнение на Сенека за робите /препоръчвам да прочетете цялото писмо/:

...
Помисли - този, когото наричаш роб, се е родил от същото семе, както и ти, също като теб той съществува под небето, диша наравно с теб, еднакво живее, еднакво умира. Нали много знатни хора, които чрез военната служба достигнаха до сенаторско звание бяха низвергнати от съдбата. Спомни си за Вар! Един станал пастир, друг - пазач. Осмеляваш ли се да презираш изпаднали в такова състояние хора, при положение, че и ти можеш да стигнеш до него. Аз не смятам да говоря за отношението ни към робите, които третираме толкова високомерно, толкова жестоко; ето какво мисля в общи линии. Общувай с низшите така, както би искал да се отнасят към теб висшестоящите. Всеки път, когато се сетиш за властта, с която разпореждаш с робите си, спомни си, че и твоят господар /Сенека има предвид императора/ има същата власт над теб. "Но, ще ми кажеш - откъде накъде ще имам господар?". Ти още си млад, приятелю. Кой знае може би и ти ще имаш. Нима не знаеш, на колко години Хекуба и майката на Дарий станали робини, как попаднали в робство Крез, Платон, Диоген? Третирай роба меко, снизходително, допускай да говори, искай съвет, черпи го. Тук разбира се ще бъда прекъснат от цялата тълпа наши контета: "Какво унижение, какъв позор!" Но аз веднага ще ги улича в това, че те целуват ръце на други роби /Сенека визира Нероновите освободени роби, разполагащи с голяма власт в обществото/. Даже представа си нямате как се стараели да избегнат предците ни това, което е толкова омразно в думата "господар" и унизително в думата "роб". Господар при тях се наричал бащата на семейството, а робите - както и досега в комедиите били членове на семейството. Те създали един празник /Сенека има предвид Сатурналиите/ не само за това, че робите можели да ядат от общата трапеза с господаря, но и да заемат длъжности на държавни магистрати, да съдят - с една дума, домът за един ден се превръщал в република. "Но как така ще допусна аз на трапезата си роби?" - Точно така, както допускаш и всички свободни. Ти грешиш, ако мислиш, че аз ще отблъсна човек заради мръсната му работа. Не занаята му ще ценя, а характера му. Характерът си го създава всеки сам, а работата е въпрос на случайност. Нека едни обядват с теб, защото те са достойни за това, а други - за да станат достойни. Ако има нещо гнусно в тях, заради връзки с мръсни хора, то то ще се изчисти, благодарение на примера на почтените люде. Не само на форума или в сената можеш да намериш приятел, драги ми Луцилий; ти ще го намериш и у дома, ако потърсиш добре. Често добрият материал се губи, ако отсъства занаятчия. Опитай, направи експеримент. Ако е глупав този, който купувайки кон гледа не юздата му, а украсата, то не по-малко глупав е и този, който оценява човека по дрехите и съсловието, което също както и дрехата е облечено върху ни. "Той е роб!" - Да, но може би е свободен по дух. "Той е роб!" - Да, но това прави ли го вреден? Покажи ми кой не е роб: един е роб на похотта си, друг - на користолюбието, трети - на гордостта си, а всички са роби на страха. Ще ти покажа бивш консул - роб на баба, ето и богаташ - роб на прислужницата си, и цял куп знатни младежи - роби на актьори. Няма по-позорно робство от доброволното. Не обръщай внимание на думите на тези господа; бъди винаги приветлив с робите си и не показвай високомерие. Нека те уважават, а не се страхуват от теб...

Сенека, "Нравствени писма към Луцилий", V 6

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите