|
|
| Тема |
 Re: Управление и реформи на Диоклециан и Константин [re: Aulus Vitellius Cels] |
|
| Автор |
Aulus Vitellius Celsus (Aedile N.R.) |
|
| Публикувано | 12.10.11 09:10 |
|
|
|
Религиозната политика на Диоклециан и Константин
За реформираната си империя Диоклециан търсел не само материална, но и идеологическа опора. Създателят на домината решил да възроди римската религия и да я направи всеимперска. След като Каракала през 212 г. дарил римско гражданство на всички жители на империята, отпаднала необходимостта новите римски граждани да се доказват почитайки чужди за идеологията им богове.
За да подчертае принадлежността си към традиционната религия Диоклециан приел официалната титла Iovis /т. е. син на Юпитер/, а Максимиан се титулувал като Herculius /син на Херкулес/. В империята по това време най-голяма популярност имали източните религии – Митраизъм, Християнство, култът към Изида и Непобедимото слънце /въведен от Аврелиан/, а също така дуалистичните учения като манихейство и гностицизъм.
Най-голяма опасност владетелят виждал в лицето на християните, които не зачитали култа към императора и 'развращавайки посредством лековерието на хората обществените нрави, с всякакви надежди за бъдещето те възбуждали умовете на народа'. През 303 г., след пожар в двореца му в Никомедия, за който били обвинени християните, Диоклециан издал едикт, забраняващ практикуването на тази религия. Домовете на християните били разрушавани, храмовете им затваряни, а имуществото – конфискувано. По-упоритите във вярата си били екзекутирани. Максимиан и Галерий провеждали сходна политика, единствено Констанций Хлор не прилагал репресии, тъй като в Галия и Британия Християнството не било толкова широко разпространено като на изток.
Гоненията продължили до 311 г., когато незадълго до смъртта си Галерий ги отменил. През 313 г. дошлите на власт Константин и Лициний издали знаменития Милански едикт, даващ равни права на Християнството с останалите официални религии в империята. Макар че Константин останал езичник до края на дните си и чак на смъртния си одър приел кръщенето от арианите, през 325 г. за урегулиране на споровете между различните течения в Християнството от него бил свикан и проведен Никейският събор на който признание получило Православието. Постепенно при наследниците на Константин останалите религии били забранени. Така обновената държава получила най-накрая унифициращата си религия, пред която всички национални и статусни различия били без значение. От сега нататък всеки римски гражданин бил съответно и християнин, а императорът, утвърден от Църквата, бил божият наместник на земята. Тъй както императорът разполагал с неограничена еднолична власт, така тя трябвало да бъде легитимирана и потвърдена от единствения Бог на небето, за да се запази целостта и единството на държавата. Църквата получила обширни поземлени владения и била освободена от налози. Впоследствие конфискуваното имущество от езическите храмове постъпило в нейната хазна, с което нейното богатство и влияние нарастнали неимоверно. На запад последната цитадела на старата римска религия, изповядвана от аристокрацията станал Рим, но нито опитите на Юлиан да я реформира, нито последната война на езичниците срещу източния император Теодосий имали успех.
| |
| |
| 
|
|
