|
Административни реформи
Реорганизация на провинциите и нови длъжности
За да са по-удобни за управление /а и за да се избегне концентрацията на властта в ръцете на наместниците/ старите големи римски провинции били раздробени до 100 наброй. Заедно с Рим, който бил отделен като административен окръг с особен статут броят им станал 101.
Управителите на провинциите или ректорите /rectores/ били различни по ранг - проконсули, консули, корректори и президии /praesides/. Всички те спадали към т. нар. viri clarissimi /светлейши мъже/, титла, която в епохата на Принципата носели само сенаторите.
По географски признак малките провинции били обединени в 12 диоцеза /dioeceses/: 1) Източен /Египет, Киренайка, Сирия, Месопотамия и Арабия, 2) Понтийски диоцез, 3) Азия /Мала Азия/, 4) Тракия /и долна Мизия/, 5) Мизия /с Дакия Рипензис, Македония, Ахая, Эпир и Крит/, 6) Панония и Норик, 7) Италия /с Реция и Сицилия/, 8) Виенски диоцез /южна Галия/, 9) Галия, 10) Британия, 11) Испания и 12) Африка.
Диоцезите били управлявани от губернатори, наречени викарии /vicarii/. Те били с ранг viri spectabiles /високородни мъже/.
Самите диоцези се групирали в 4 префектури под началството на преторски префекти /praefecti praetorio/ - Галия, Италия, Илирик и Ориент.
Първоначално префектите били двама, за всеки август, а когато последните избрали цезарите, се появили още двама префекти. Префектите били с най-висшия ранг viri illustres /сиятелни мъже/.
Префектът на Галия, резидиращ в Треверум / Трир/, управлявал викария на Испания, викариите на германските и галските провинции и викария на Британия. Префектът на Италия /в Рим/ управлявал викария на Италия, викария на Илирик /Далмация, Панония и Норик/ и викария на Африка. На префекта на Илирик /станувал в Сирмий/ се подчинявали викариите на Македония и Дакия Рипензис /Крайдунавска Дакия/. На префекта на Ориента /Изтока/ с резиденция в Константинопол се подчинявал викарият на Изтока /Палестина, Финикия и Сирия/, викарият на Египет /Египет и Либия/, викариите на Понта и Тракия. Особена категория съставлявали провинция Азия и Африка /в епохата на принципата – Проконсулска Африка/, те били под ръководството на назначените от императора 'приятели' /comites primi ordinis/; с титла, еквивалентна на тази на проконсула. При Константин подобно управление получила провинция Ахая, а при Теодосий – Палестина.
Приравняването на Италия с останалите имперски провинции означавало загуба на привилегиите й – т. е. свобода от налози и служба. Диоклециан я разделил на 8 окръга: Транспадана, Венеция-Истрия, Емилия-Лигурия, Фламиния-Пиценум, Етрурия-Умбрия, Кампания-Самниум, Лукания-Брутиум, Апулия-Калабрия. Те били под управлянието на чиновници - корректори /correctorеs/. Корректори се наричали и представителите на императора, контролиращи дейността на местната администрация.
По времето на Константин Рим и Константинопол били обособени от състава на префектурите под управлението на градските префекти /praefecti urbis/. Освен това бил обособен диоцез Рим, в който влизали централна и южна Италия, а Диоцез Мизия бил резделен на диоцез Дакия и диоцез Македония. Египет също бил отделен в диоцез. Така броят на диоцезите станал 15 и се запазил непроменен до 5 век.
Колкото до градското устройство в Рим, то останало същото от епохата на Принципата. Градът бил управляван от градския префект, за снабдяването му отговарял praefectus annonae /или praefectus frumenti dandi/. Продължили да съществуват различните комисии за хляб и водоснабдяване, за строеж на храмове, обществени и частни сгради, за укрепване на бреговете на Тибър, почистването на улиците и пр.
Куриите също съществували не само в Рим, но и във всичи градове. Техните членове – декуриони или куриали били отговорни за събирането на данъците, което било неприятно занимание, защото ако градската община не могла да си плати налозите, декурионите трябвало да възместят недостигащата сума от своя джоб.
Така бюрократичният апарат на империята получил стройна организация. Разликите между длъжностите, заемани от конническото съсловие и сенаторирските такива изчезнали. Всички чиновници били строго разпределени по рангове и звания /завършекът на тази реформа бил по времето на Константин/.
Централни органи на управление
Съществуващите при императорския двор рангове включвали огромно количество чиновници с различно звание и титли.
Най-висшият ранг /vir illustris/, освен префектите на 4-те Префектури имали още началникът на императорската спалня /praepositus sacri cubiculi/, началникът на службите /magister officiorum/, квесторът /quaestor/, изпълняващ законодателни функции, комитът на финансите /comes sacrarum largitionum/, комитът на държавните домени /comes rerum privatam/ и двата комити доместици /comites domesticorum/, командоващи конните и пехотните отряди на императорската гвардия /comes domesticorum equitum и comes domesticorum peditum/. Доместиците като дворцова гвардия се появили по времето на Koнстантин, който разпуснал преторианската гвардия.
Рангът viri spectabiles наред с викариите, притежавали примицерият на императорската спалня /primicerius sacri cubiculi/, примицерият на нотариите /primicerius notariorum/, икономът на двореца /castrensis sacri Palatii/, завеждащ дворцовите служби и 4-те началника на канцелариите /magister scriniorum/.
Магистър оффициорум командвал дворцовата гвардия, разделена на схоли, съставени от скутарии, арматури и гентили, многократно упоминавани от Марцелин. Гвардията се набирала най-често от германците. Отделна схола съставлявали т. нар. agentes in rebus /императорски агенти/ - тайната полиция на императорите. Тази схола заменила т. нар. фрументарии, занимаващи се по-рано със същата дейност /събиране на сведения за външните и вътрешните врагове на режима/. Нотариите също били отделени в схола и се занимавали с протоколите от заседанията на императорския съвет /consistorium principis/ или впоследствие при Константин /sacrum consistorium/.
|
Re: Управление и реформи на Диоклециан и Константин [re: Aulus Vitellius Cels]
