Римската крепост Конбустика (Conbustica) е разположена източно от с. Кладоруб , върху високо плато, издигащо се на средна надморска височина от около 170 м. Мястото е заключено между водослива на река Върбовска в Арчар и е естествено защитено от север, изток и юг чрез стръмни брегове, спускащи се към двете реки. Единственият достъп към това място както в древността, така и в наши дни, е бил откъм изток, където понастоящем е разположено селото.
При огледа на мястото през 2007 г беше констатирано силно разрушаване на обекта, вследствие на иманярска дейност като на места изкопите достигат до 2 м от повърхността. Прехвърлянето на земните пластове със земекопна техника са заличили напълно останките от крепостното съоръжение, които са били видими в началото на 20 в. Единствено в източната част на обекта беше възможно проследяването на участъци от крепостната стена, както и на рушевините на ъглова кула.
Първоначалните наблюдения показаха, че става въпрос за укрепление с правоъгълен план, ориентирано приблизително по посоките на света. Въпреки че за сега не могат да бъдат посочени точни измервания на укрепената площ, вероятната дължина на стените (около 150 м) предполага, че укреплението е заемало около 2,25 хектара. Заедно с терена извън крепостната стена, където също се регистрират културни останки, общата площ на обекта може да се изчисли на около над 6 хектара.
Реализираните през 2008 г разкопки имаха за цел да съберат данни, относно общата датировка и характер на обекта, както и да проучат структурата на крепостната стена и вероятно да уточнят времето на нейното съществуване. Поради тази причина проучването обхвана пространство в близост до стената и във вътрешността на укрепеното пространство.
Беше установено, че основата на крепостната стена е вкопана в древния терен на около 2 м дълбочина, където достига основа от мек жълт варовик. За построяването на стената първоначално е била изкопана траншея, достигаща до здравата основа на материка, която е била запълнена с необработени камъни, споени с кал. Над тази основа е започвала суперструкцията на стената, изградена в т.нар. техника opus implectum. „Опус имплектум” представлява чисто римска техника на градеж, която е осигурявала здравина и е пестяла материал. При нея с равни и гладко пасващи си камъни е било оформяно само лицето на стените, докато вътрешността е била запълвана с ломени и по-дребни камъни, обилно залети с хоросан. Проучванията установиха, че от крепостната стена на Конбустика (Conbustica) понастоящем е запазен само първият ред камъни. Лицето откъм външната страна на укреплението на тази стена е било оформено с големи обработени квадри, споени с бял хоросан. В изследвания сектор дебелината на тази стена достига до 1,30 м.
Конструкцията на крепостната стена (плитки основи без спойка, малка дебелина) носи всички характеристики на укрепление, издигнато в ранните години на римското присъствие по тези земи. Подобни укрепления са били изграждани главно с работната сила на военната част, настанена на това място и са били предназначени единствено за нейна защита. Тъй като формата на укреплението следва строго определени военни изисквания, почти със сто процентна сигурност може да се предположи и вътрешния план на укреплението.
В най-общи линии един военен лагер е имал следния план: той бил разделен по дължина на три части – предна, средна и задна част. В центъра на средната част се намирала най-важната сграда – принципията (principia), т.е. щабът на военната част. Пред принципията минавала главната улица via principalis. Срещу принципията, под прав ъгъл на via principalis се е намирала втората главна улица – via praetoria. Двете главни улици се пресичали под прав ъгъл пред входа на щаба. Ако застанем на via principalis с лице към via praetorian и с гръб към принципията, то лявата ръка по протежение на via principalis ще сочи лявата порта, а дясната ръка – дясната порта.
Разкритите по време на разкопките находки потвърждават предположението, че Конбустика (Conbustica) е била основана като лагер на римска военна помощна част още в първите години на римското присъствие по тези земи. На първо място това са керамичните съдове, директен внос от Италийския полуостров. Общоприето мнение е, че в първите десетилетия на римската окупация, когато все-още не съществували никакви търговски контакти с местното население, римската войска е била снабдявана със стоки, произвеждани в Италия. До този момент се считаше, че подобни вносни луксозни съдове са били доставяни само по границата, в кастелите, разположени покрай Крайдунавския път. Може да се каже, че находките от Конбустика (Conbustica) са първите такива, известни от вътрешността, а тяхното количество недвусмислено показва оживена търговска дейност, свързана с пътя от Рациария към Адриатика. Подобни данни дават и останките от стъклени съдове, както и находките на две фибули, разкрити в проучваната площ около крепостната стена. Всички тези предмети се датират най-късно във втората половина на І в и категорично сочат, че вече по това време на мястото е кипял интензивен живот.
Съвсем логично е да се допусне, че следвайки принципа на застрояване на римските военни лагери, през следващия археологически сезон лесно ще бъде локализирано мястото на Принципията (щаба) на кастела. Тази сграда се е състояла от служебни офиси, светилище, складове за оръжие и вътрешен двор, украсен със скулптори и паметни плочи. Един пример от проучването на единственият за сега подобен лагер, разкрит на територията на България (кастелът Sostra при град Троян) показва, че именно в Принципията може да се очаква разкриването на надписи, съдържащи и името на военната част, станувала на това място.
Археологическите разкопки през 2008 г разкриха и следи от по-късното обитаване на кастела. В близост до крепостната стена през ІV в е било изградено битово съоръжение (жилище). Проучванията разкриха неговите рушевини – опален под, железни предмети (ножове, стрела, панти от врата, пирони), керамични съдове. Жилището е било разрушено от силен пожар, а неговите разрушени стени и покривни керемиди се намериха срутени върху пода сред голяма концентрация на въглени и пепел.
Пределно ясно е, че през този по-късен период, Конбустика (Conbustica) вече е била населена с цивилно население, а селището се е разраснало и извън крепостните стени, заемайки пространството източно от укреплението, включително и на територията на съвременното село. Поредица от находки на хромели (каменни ръчни мелници), пръснати из дворовете на селото показват, че по това време градът вече е имал собствено икономическо развитие, свързано с обработката на прилежащите земеделски земи, разбира се – с търговията и с производството на собствена търговска продукция. В това отношение изключителен интерес представляват останките от керамични пещи, разположени в близост до високия речен бряг. Фрагментите, събрани от това място показват собствено производство на луксозни съдове, предназначени вероятно както за местна употреба, така и за износ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите