25 август 2008 | Агенция "Фокус"


Ст.н.с. втора степен д-р Евгения Генчева, от Националния археологическия институт и музей при БАН за 22-ро лято проучва римския град Нове, край Свищов. За тазгодишните проучени обекти, резултатите, мястото на лагера и града в Римската империя, както и за проблемите, археоложката в интервю на кореспондента на радио „Фокус” – Велико Търново.

Фокус: Госпожо Генчева, какво проучвате това лято в Нове?

Евгения Генчева: Разкопките в Нове продължават вече 48 години, готвим се за 50-годишнината. Въпреки това проучванията не вървят толкова бързо колкото на нас ни се иска. И това лято продължаваме да разработваме старите си обекти, които от 70-те години на миналия век копаем. Тъй като културните натрупвания са огромни, обектите също са огромни като пространства и продължаваме да слизаме малко по-малко към все по-ранните пластове. Иначе пак сме съсредоточени към Военната болница или по-точно на банята, която се намира под нея, баня от първи век. Това е една от най-ранните бани изобщо в българските земи, които сме намирали римски. Продължаваме проучванията на къщата на висшия офицер – трибуна и продължават проучванията и по северната крепостна стена, които през последните години вече набират сили и стават все по-интересни.


Фокус: Какви са резултатите в края на Вашите проучвания, по-интересни открития?

Евгения Генчева: Вече имаме пълна реконструкция на района на банята, за която вече стана въпрос. Имаме представа как изглежда пространството между северната крепостна стена и улицата, която минава покрай крепостната стена, има една такава улица наречена Виа сигуларис, която преминава по целия лагер. В това пространство обикновено се намират работилници места, където се правят оръжия, такива стопански функции има. Ние проучихме тази част и сме наясно и продължават проучванията на късните строежи от северната страна на дома на трибуна. Там, както и по-ранните от самото начало на строежа от втори век, има много интересни находки. Тази година интересни от техническа гледна точка открития – за първи път видяхме, че има стени, които са градени в основите си още с кофраж. Досега такава техника на градеж в Нове и въобще в Римската империя много рядко се среща, а в Нове въобще не бяхме намирали. Това е предизвикано, разбира се, от някакви изкопи, ями, които е имало. Има го, случва се в империята, но тук до сега не бяхме го откривали. Това са нашите резултати в общи линии. Интересни находки има. Преди няколко години бе открит половината от портрета на единствения тракийски римски император Максимин Трак. Тази година намерихме другата половина, което е много радостно, защото мислихме, че ще си останем само с една част от нея. Имаме част от фигурка на едно от римските божества Атис. Това са по-характерните находки. Имаме една дръжка от бронзова кана. Като цяло обаче ние сме вече в детайлите на тези обекти и нямаме нови големи разкрития.


Фокус: Разкажете повече за откритата част от статуя на римско божество?

Евгения Генчева: Атис се казва това божество и то е хермафродит. Има мъжки и женски черти. Божество на мъжкото и женското начало, на раждането и на смъртта. Обикновено се слага в малки параклисчета по улиците заедно с други божества. Римляните имат този навик да слагат такива фигурки. Вероятно по време на християнството вече е унищожено и затова статуята е без глава и крака, останал е само торсът. Въпреки това е много хубава изработка, мраморът е много добър.


Фокус: Какви са културните пластове в Нове, има ли предримски и има ли следримски?

Евгения Генчева: Предримски няма. Това е характерно за изграждането на военните лагери. Те обикновено търсят чисто място, където никой не е живял. Имаме следи от траките, следи от пред римското присъствие, но те са горе по височините над Нове. Тук на самото място няма следи. След това следите са ясни, когато тук идват аварите и славяните и разрушават почти всички антични градове, също и Нове.


Фокус: Къде е мястото на Нове в контекста на римската отбранителна линия по Дунав?

Евгения Генчева: Мястото на Нове, бих казала, е централно. Това е най-важното място, защото това е най-южната точка. От тук първо трябва да се следи какво става и в двете посоки – изток и запад. Периметърът на Нове стига до Русе, Сексагинта Приста на изток, а на Запад до Димум, днешния град Белене. Това е периметърът, в който трябва да бъде наблюдавана реката и никой да не преминава, да бъде пазена. Освен това Нове има поделения и в устието на Дунава и на Крим. Навсякъде там е организатор на защитната линия. Легионът в Нове е натоварен с огромната задача да пази границата, де факто това е основният легион. Този, който е в Силистра, пази по-скоро устието на Дунав.


Фокус: А какво мястото на Нове в отбраната на земите на север от Стара планина от варварски нашествия?

Евгения Генчева: Цялата функция на Нове защитава провинция Мизия, римската провинция, както и провинция Тракия, която е зад нея от варварски нашествия. В интерес на истината нито веднъж Нове не е бил превземан от варварите. Да наистина в околностите на града има укриване на различни съкровища, има селища, които са опожарени, но самия лагер никога не е бил превземан. Легионът се е справял идеално.


Фокус: Следи от какви варварски народи са открити в Нове и около него?

Евгения Генчева: В Нове, в тази сграда, която е зад крепостната стена, където е била резиденцията, там е открит некропол. Него го свързваме изцяло с готските племена, защото те имат много характерни украшения, предимно златни. Смятаме, че този некропол е свързан с племето, което е заселено в края на пети век. Това е племето на Теодорих Велики, де факто Теодорих Велики тръгва от тук, за да превземе Италия и Равена, за да установи в Равена своята столица тръгва от Нове. Една част от готите, разбира се, остават, но повечето се изтеглят към Италия. Единствените варварски племена, които са били тук, може да кажем, че са готите, защото имаме открити техни материали, техните украшения. Хуните минават и това се вижда – това е края на лагера. След това се гради изцяло друга система, започва да се изгражда късно античния град Нове. Той е епископски център също много добре развит, голям град. Известен от изворите.


Фокус: Разкажете повече за Нове и култът към Свети Лупус?

Евгения Генчева: Както казах, тук през късната Античност, към пети век Нове вече не е военен лагер. Легион няма, изтеглен е. Но той става цивилен град, става център на епископия. От изворите са известни имената на няколко епископа от Нове. Също от изворите е известно, че тук в Нове се събират много хора на специален локален празник, честват един локален светец, който се казва Свети Лупус. Празникът е много известен в околностите. Това пишат изворите. От тук нататък смятаме, че този Свети Лупус вероятно, съдейки по името, има нещо общо с готските племена, защото името е Свети Вълк. Възможно е този култ да бъде свързан с епископ Вулфила. Има едно изследване на полски историк, който почти доказва тази връзка. За мен това е доста близко до истината. Естествено докато не намерим черно на бяло написано някъде няма да бъде сто процента истина, но има много голяма вероятност този култ към Свети Лупус да е към Вулфила и неговото дело, който е преводач на Библията на готски език. Мисля, че има някаква връзка. Затова и когато казах за готите на Теодорих Велики, част тръгват с него, а други остават тук, това е потвърдено от изворите и те вероятно по-нататък развиват и книжовността в Нове, града като такъв, архитектурата, изкуството.
Епископ Вулфила живее в четвърти век. Тук говорим за пети-шести век, много по-късно. По този начин може би има една приемственост в готската културна традиция. Готите на Тедорих, които са живели тук в Нове.


Фокус: Нове е изграден по модел на римски лагер, каквито има и в Италия и Германия. Какво дават на историческата наука проучванията на лагера тук, като принос към общите познания за Римската империя, за римското военно дело?

Евгения Генчева: Проучванията в Нове, това е единственият лагер, който се проучва и е незастроен. Подобни римски лагери има само два по цялата римска граница. Нове е вторият. Проучванията тук позволяват да се види как е функционирала цялата система на военната машина на Римската империя, как е функционирала организацията по всички дейности. Това е просто невероятно и тук могат да бъдат хванати тези подробности и да ги разберем много по-добре отколкото във всички други лагери, защото те са застроени като съвременни градове. В Западна Европа приемствеността е такава, че първите им селища са именно военните лагери – римските и от там те се прехвърлят за цивилни градове, от там модерните градове продължават да съществуват. Тук е един огромен шанс, че тази територия не е под съвременния Свищов да кажем. В това отношение е изключително важно проучването на Нове.


Фокус: Казахте два града, кой е първият?

Евгения Генчева: Дали беше Ксантен, не мога да се сетя точно кой. Но във всеки случай е в Долна Германия към Холандия. Там има още един лагер, който не е застроен. Той пък половината е отнесен от водата.


Фокус: Може ли да се каже какво е било населението на Нове? Как е бил решаван проблемът с питейната вода, снабдяването с храна и боклука?

Евгения Генчева: Идеално, може да се каже. В първите два века, в първи век тук строят лагера. Тогава тук идва Първи Италийски легион. Това е един легион съставен само от италийци, т.е. от граждани на Италия, от римски граждани. Даже Нерон го прави, всичките трябва да имат по един седемдесет и шест ръст, да бъдат равни. Той смята това да бъде неговата лична гвардия. Те са три Италийските легиони – Първи, Втори и Трети. И трите нямат най-добра съдба – Първи Италийски бива два пъти разбит в Галия и е изпратен тук да го допълнят, да се пооправи, защото той е бил в много лошо състояние. Почти наполовина на хората, които трябва да бъде. Ако трябва да са шест хиляди души един легион, той е бил около три хиляди души. Първите заселници тук са били италийци, след което се допълва с други граждани, вероятно от Панония и други римски провинции, където романизацията е напреднала. От края на втори началото на трети век местното население попълва легиона. Това са траки, готи всякакви такива, които живеят наоколо по селата. Така че чуждото присъствие не е така силно тук. Това е за населението в Нове. А за снабдяването с питейната вода – снабдяването е много сериозно. Първите водопроводи, които докарват водата до лагера са някъде в района на бившите казарми в Свищов (на около 2,5 километра от Нове, бел.а.). Там е имало оловен резервоар и по оловни тръби е идвала водата. Но явно водосборния пунк там и самото количество вода, което идва е било малко. Защото много скоро след това, т.е. през втори век, се изгражда резервоар горе на днешния път от Свищов – село Царевец. Там правят огромен резервоар и от там спускат вода по няколко направления за да достигне до всички бани, които са, до всички тоалетни, коит отрябва да бъдат измити. А мръсната вода от своя страна се събира в големи канали, които вървят по главните улици и директно се изпращат в Дунав. Що се отнася до боклуците те са си ги прибирали в ями. А и те не са и много, главно някакви счупени съдове, стъкла счупени. Боклук като такъв не е оставен много. Иначе всичко останало е било канализирано и водоснабдено. Тоалетните са били чистени с вода, в баните, навсякъде има течяща вода. Има доста чмешми сме намерили по града. Просто свободно стоящи даже на улицата, за да могат хората, когато им трябва да могат да пият. А в къщата на трибуна, където проучвам, е имало вода и в басейна, който е в средата на двора, баните са били водоснабдени, в кухнята тече вода. Така че много добре са били водоснабдени всички сгради тук. Затова казах, че организацията е просто перфектна.


Фокус: Какъв е статутът на Нове, като археологически обект в момента?

Евгения Генчева: От 1989 година се точи проблемът как да се обяви за резерват. Всичко бе готово, бе минало пред всички инстанции, оставаше само решението. Дойде 89-та година, смениха се законите, върна се земята, сега има проблеми със собствеността наоколо. Трябва да се направят нови карти и нови скици. От тук нататък се пишат писма и общината пише, след това и аз ходя в София и се моля, дори днес говорих със заместник-кметът Пламен Александров точно за този проблем. Не мога да разбера за какво става въпрос. Наистина ми е ужасно глупаво. Най-елементарно обявяване на резерват трябва тук. Ако резерватът стои, никой не може да каже, че това не е резерват. И като се обяви тогава общината вече може да го вземе, да го експлоатира, да влага някакви средства. Да се види какво може да се направят, а те нямат право нищо да правят тук. Ние нямаме право да правим нищо и стоим в едно разкрачено положение. Чакаме всичко да се унищожи накрая. Ужасно съм възмутена.


Фокус: Управата на община Свищов оказва ли Ви помощ в проучванията?

Евгения Генчева: Помощ от общинската управа на Свищов получаваме. От години това е управата, която ни оказва всестранна помощ. Изключително съм задължена. Тази година ни помогнаха много, изхвърлиха боклуците. Помогнаха на нас от една страна, а от друга помогнаха да се открият и видят нещата на самия обект. Ние не искаме много, защото именно статутът на Нове не е уреден. Иначе от страна на общината получаваме всякакво съдействие трябва да кажа, че толкова добре не сме се разбирали с нито един от кметовете преди това отколкото сега.

Александър ШАБОВ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите