|
Армията на Децебал
За разлика от римската войска тя нямала ясно обособена организация. Това било по-скоро опълчение на няколко отделни племена. Сплотявала ги общата ненавист към римските завоеватели и личността на Децебал. Дакийският цар се стремял да организира армията си по римски образец, за което многобройните дезертьори от римските помощни части. Имал лична свита от отбранни войни и аристократи. Обособени били отрядите от стрелци и прашкари, създавали се дружини от лека кавалерия. За тежка конница Децебал използвал костобоките и роксоланите. Организирано било и разузнаването, като дори била сформирана група от римски дезертьори, които трябвало да проникнат в римския лагер и да убият Траян. През този период даките се появили първите национални знаци, подобно на римските, които представлявали дракони с вълча муцуна, олицетворяващи битката, смъртта и войната:
Този штандарт се среща и при партите и сарматите, а от 3 век драконариите се появяват и в римските части. Използвали се и знамена, изготвени по подобие на вексилума от четириъгълно парче плат. С тях се подавали сигнали като нападение и отстъпление. Също така за звуков сигнал се ползвали и дълги извити тръби, украсени с глави на чудовища и издаващи звуци подобни на вълчи вой:
ромфеи, колчан със стрели, бойна брадва, вексилум, бойна тръба и дакийски щит.
Военната структура на даките била едва в процес на зараждане. Бойните знаци деляли подразделенията повече по етнически, отколкото по тактически признак. Отсъствала тежка пехота. С изключение на благородниците, които имали средства да си купят качествена броня и оръжия, повечето даки били без защитно облекло /широки вълнени панталони, риза, сандали и лисича шапка/, въоръжени с лък /особено разпространен сред гетите/, двуръчен сърповидно извит меч /както го наричали римляните “фалката”/, също така извит нож /махайра/, бойна брадва /удобна за мятане от близко разстояние/, голям щит с изпъкналост /umbo/ по средата.
Даките били запознати и с обсадната техника от предоставените по мирния договор от 89 г. римски специалисти. На въоръжение при тях имало балисти, а за щурм на укрепленията се използвал таран.
Даките дори се опитвали да правят от щитовете си прочутата римска костенурка. От колоната на Траян личи и сходството във фортификациите на дакийските укрепления с римските. Цитаделата на Сармизегетуса била изградена от добре подредени каменни блокове.
По-заможните даки /най-често конниците/ носели люспеста ризница, богато украсен с орнаменти шлем от фригийски тип с конична форма или с извит напред гребен, снабдени с люспести задтилници.
дакийски шлемове:
Дакийски воини:
За нападателно оръжие използвали дълги мечове и копия.
Въоръжението на съюзниците също имало национални отличия. Костобоките носели броня от костни пластини /възможно оттам да идва и името им/, получени от разрязани копита на коне, зашити към кожена основа. Бастарните се сражавали без каквато и била броня, голи до кръста въоръжени единствено с фалката:
В бой често конникът бил съпровождан от пехотинец, каквато била и тактиката на германските племена.
Сериозен противник за римляните била сарматската конница. “Едва ли съществува войска, способна да противостои на натиска на конните им орди” – пише Тацит. Сарматските благородници носели ламеларна или люспеста броня, съставена от метални пластини, зашити към кожена основа. Такава броня била абсолютно непроницаема за стрели и камъни, но сковавала движенията на конника и тежала толкова, че паднал, последният не можел да се изправи без чужда помощ. Конете на сарматите също били покрити с люспести наметала. Сарматският шлем бил коничен, съставен от няколко пластини и с тесни набузници. Катафрактариите не носели щит, а били въоръжени с дълга пика /contus/, дълъг меч /акинак/ и композитен лък.
Командването на даките също не било сплотено. Разногласия имало както във военния съвет на Децебал, така и сред съюзниците му. Племенната аристокрация се противопоставяла на засилващото се влияние на царя. Някои вождове предпочели да заемат страната на римляните, в резултат на споровете между командващите липсвала съгласованост във военните действия и обща стратеия за отбрана. Отделните отряди действали самостоятелно и разединено, без понятие от стратегия и тактика, разработвани от столетия в римската армия. Съюзниците на даките също преследвали различни цели. Сарматите се интересували главно от грабеж, бастарните търсели нови земи за заселване, гетите се стремили да си върнат загубените територии по левия бряг на Дунав.
Император Траян и подготовката за войната
След убийството на Домициан и непродължителното царуване на Кокцей Нерва /96 – 98 г./ на власт дошъл вторият император от новата династия на Антонините – Марк Улпий Траян.
Бъдещият завоевател на Дакия е роден на 18 септември 53 г. в испанския град Италика. Още на младини, бъдейки обикновен легионер в армията на баща си, Траян проявил всички качества на бъдещ пълководец. Бил силен и издръжлив с добро телосложение, споделящ всички несгоди на войната редом с войниците си. Той храбро се сражавал в Юдея и Партия, ставайки през 91 г. консул разбил германците на Рейн. През 97 г. Нерва го удостоил с титлата “Германски” и го осиновил като свой приемник. На 28 януари 98 г. престарелият Нерва умрял и войниците на рейнските легиони провъзгласили пълководеца си за император. Римската общественост в лицето на Плиний Млади също с възторг приела новия принцепс. Практически цялото си управление Траян прекарал в походи и сражения, рядко връщайки се в столицата. Въпреки това Рим процъфтявал. Очистен от многобройните доносници от времето на Домициан, редовно снабдяван с хляб, украсен с нови форуми и постройки, градът наистина се превърнал в столица на световна империя. Траян се грижел и за благосъстоянието на провинциите, водейки непрекъсната кореспонденция с управителите им и грижейки се за безопасността на границите на държавата.
Заставайки начело на държавата, Траян веднага започнал подготовка за решаваща война с даките. От една страна той искал да отмъсти за унизителния мир от 89 г. От друга страна разклатените финанси на империята имали нужда от роби и злато в изобилие срещащи се отвъд Дунав. За плацдарм за бъдещата кампания била избрана Горна Мизия. От Панония и Долна Мизия също щели да тръгнат военни корпуси и обози с припаси. За да се обазопасят от удар по комуникациите римляните спешно започнали да укрепват отбранителните крепости по Долен и Среден Дунав. Строили се и нови крепости: Тигра /с. Мартен/, Трансмариска /гр. Тутракан/, Нигрианис /с. Малък Преслав/, Дуросторум /гр. Силистра/. Опасявайки се от германско нашествие Траян разделил Панония на Горна и Долна, и я снабдил с нови крепости, най-значителната от които била Интерциза. За следене на действията на противника по десният бряг на Дунава били построени многобройни стражеви кули - бурги /снабдени със стена/ и при опасност подаващи димен сигнал. За по-бързо прехвърляне на подкрепления покрай реката бил доизграден нов римски път /започнат още при Тиберий/, свързал двете Мизии. За улесняване на действията на Панонската и Мизийска флота близо до Катаракта /съвр. Краташ/ бил прокопан трикилометров плавателен канал, по който бързо могли да бъдат транспортирани провизии и войски.
За широкомащабната инвазия императорът съсредоточил по десния бряг на Дунав до 150 000 човека. Гръбнакът на армията оформяли римските легиони. От Рейн били прехвърлени Legio I Minervina, VI Victrix, VIII Augusta, XI Claudia, I Adiutrix, X, XIII, XIV Gemina, XV Apollinaris и специално формираният за войната Legio XXX Ulpia Victrix. Допълнително били задействани кохорти от XII Fulminata, XVI Flavia Firma, и XX Valeria Victrix и преторианската гвардия на императора. Основната тежест на войната обаче била поета от легионите на гарнизонната служба в Мизия: IV Flavia Felix - дислоциран в Сингидунум /дн. Белград/, VII Claudia – в Виминаций /дн. Костолац/, V Macedonica в Ескус /дн. с. Гиген/ и I Italica в Нове /дн. Свищов/. Въоръжението на войниците било характерно за класическия римски легионер от 1-2 в.: шлем /Императорско-италийски или Императорско-галски тип/, сегментна броня, тежък пилум, правоъгълен щит, 45 см. гладиус. Общото число на легионите, участващи във войните с даките било около 14.. За защита от фалкатите на дакийците, римският легионер бил снабден с протектори за ръце – arm manica, съставена от съчленени метални пластини и наколенници, предпазващи подбедрицата.
В кампанията активно участвали и многобройни кохорти и али от спомагателни войски, които съставлявали първата линия във всяка една битка, прикривали фланговете на легионите, преследвали разбития противник и разузнавали местността. Това били кохорти от балеарски прашкохвъргачи, критски, киликийски и сирийски стрелци; лека нумидийска конница, тежка галска, панонска и боспорска кавалерия и оформени по източен образец али от катафракти; пехотни и смесени испански, галски, британски, панонски, ретийски, батавски и тракийски кохорти; и нерегулярни части – германски симмахиарии, гетулски, сирийски и британски конни стрелци. Също така имало и доброволни кохорти – съставени от римски граждани. Или общо около 88 помощни части /от които 19 али, 64 пехотни и смесени кохорти и 5 нерегулярни отряда/. Панонската и Мизийска римска флота се грижила за патрулирането на бреговете на реката, транспорта на войските и снабдяването им с припаси. Редактирано от Last Roman на 28.11.09 19:46.
|
Re: Дакийските войни на император Траян /102 – 106 г. [re: Last Roman]
(PRAEFECTUS URBI)
