|
Разположението на войските
Общата численост на армията била недостатъчна за отбраната на обширните граници на империята. Затова от първостепенна важност било разпределението на силите. Още при Юлий Цезар /46-44г. ВС/ легионите били изведени от Италия и разположени на "горещите точки" - където съществувала опасност от вражеско нахлуване. На най-застрашените от нашествие територии Рим разполагал конни отряди от наемници и оксиларии. Легионите съставлявали стратегическия резерв и се намесвали само в краен случай.
През последвалите 2 века проблемните региони променяли локализацията си. През 1 в. основното внимание на императорите било приковано към Рейн, където били съсредоточени около 100 000 войници в това число и 8 легиона:
1. Legio IX Hispana: Eburacum (modern York)
2. Legio XX Valeria Victrix and Legio II Adiutrix: Deva (modern Chester)
3. Legio II Augusta: Isca (modern Caerleon)
4. Legio XXII Primigenia and Legio X Gemina: Nijmegen
5. Legio VI Victrix: Noviomagus (modern Neuss)
6. Legio XXI Rapax: Bonna (Modern Bonn)
7. Legio XIV Gemina: Mogontiacum (Mainz)
8. Legio I Adiutrix: near Mogontiacum
9. Legio VIII Augusta: Argentoratum (Strasbourg)
10. Legio XI Claudia: Vindonissa (modern Windisch)
11. Legio XV Apollinaris: Carnuntum
12. Legio XIII Gemina: Poetovio
13. Legio VII Claudia: Viminacium
14. Legio V Macedonica: Oescus (modern Gigen)
15. Legio I Italica: Novae (modern Svishtov)
16. Legio V Alaudae: near Danube
17. Legio IV Flavia Felix: Burnum
18. Legio XVI Flavia Firma: Satala
19. Legio XII Fulminata: Melitene
20. Legio VI Ferrata: Samosata
21. Legio IV Scythica: Zeugma
22. Legio III Gallica: near Damascus
23. Legio X Fretensis: Jerusalem
24. Legio XXII Deiotariana: Nicopolis
25. Legio III Cyrenaica: Coptos
26. Legio III Augusta: Lambaesis
27. Legio VII Gemina: Leon
При император Траян /98 - 117г./ стратегическото значение на тази граница постепенно отслабнало и там се намирали едва 45 000 войници.
Центърът на тежестта се преместил по поречието на Дунав, във връзка с водените там Дакийски войни:
През 107 година там се намирали приблизително 111 000 войници. Пет легиона се намирали в Мизия, три - в Дакия, 4 - в Панония.
Срещу партите в Сирия били съсредоточени 3 легиона /+ още два формирани при управлението на Флавиите/.
След завладяването на Арабия /106г./ един легион бил изпратен и в тази провинция.
В такива провинции като Испания, Северна Африка и Египет, сравнително отдавна присъединени към империята легионите били с непълен състав. От "второстепенните" региони изключение правела Британия. Там били разположени три от петте легиона, участвали в завладяването на острова. Британците били покорени сравнително скоро и там от време на време избухвали въстания. В Галия /откакто тя получила статут на провинция през 16г. ВС/ при необходимост пращали испански или германски легиони.
След победата си над Марк Антоний, Август съкратил драстично броя на легионите от 60 на 18. Но кампанията му по разширяването на империята до естествените речни граници /Рейн и Дунав/ наложила увеличаването на числото на легионите до 28. През 9 г. три римски легиона /LEG XVII, LEG XVIII и LEG XIX/ били унищожени в Тевтобургската гора и така броя им към края на управлението на Август достигнал 25. При Калигула били създадени два легиона - LEG XV PRIMIGENIA и LEG XXII PRIMIGENIA /посредством разделянето на две на съществуващи легиони/. Броят на регулярните части станал 27. В края на управлението си Нерон набрал още два легиона /LEG I ITALICA и LEG I ADIUTRIX/, формирани от моряци, а Галба създал Legio VII Gemina. Така количеството на легионите достигнало 30. След гражданските войни през 69г. и бунта на батавите Веспасиан разформирал четири германски легиона / Legio IIII Macedonica, Legio I Germanica, Legio XV Primigenia и Legio XVI Gallica/ и на тяхно място създал три /Legio IIII Flavia Felix, Legio XVI Flavia Firma и Legio II Aduitrix/. По времето на Домициан през 82 г. бил създаден Legio I Minervia, формиран в Кападокия. В резултат на дакийските войни, които водил императорът, през 86 г. Legio V Alaudae бил унищожен, а през 92 г. съдбата му последвал и Legio XXI Rapax. За продължението на дакийската си кампания, Траян формирал Legio II Traiana Fortis и Legio XXX Ulpia Victrix. Броят на легионите отново достигнал 30. При въстанието на Бар Кохба през 132 г. били унищожени Legio XXII Deiotariana и Legio IX Hispana. Марк Аврелий през 165 г. набрал два Италийски легиона /Legio III Concors Italica и Legio II Italica Pia/, за да се справи с квадите и маркоманите /така легионите отново станали 30/. През 197 г. Септимий Север формирал три Партски легиона /Legio I Parthica, Legio II Parthica и Legio III Parthica/ при завладяването на Месопотамия. Общото количество легиони в Империята достигнало 33 и се запазило до началото на управлението на император Диоклециан.
Дислокация на римските легиони през 2 - началото на 3 век:
(1) VI Valeria Victrix: Eburacum, Britannia
(2) XX Valeria Victrix: Deva, Britannia
(3) II Augusta: Isca, Britannia
(4) XXX Ulpia: Castra Vetera, Germania inferior
(5) I Minerva: Bonna, Germania inferior
(6) XXII Primigenia: Mogontiacum, Germania Superior
(7) VIII Augusta: Argentoratum, Germania Superior
(8) III Italica: Regina Castra, Raetia
(9) II Italica: Lauriacum, Noricum
(10) X Gemina: Vindobona, Pannonia Superior
(11) XIV Gemina: Carnuntum, Pannonia Superior
(12) I and II Adiutrix: Brigetio and Aquincum, Pannonia inferior
(13) IV Flavia and VII Cladia: Viminacium, Moesia Superior
(14) V Macedonica: Potaissa, Dacia
(15) XIII Gemina: Apulum, Dacia
(16) I Italica: Oescus Moesia inferior
(17) XI Claudia: Durostorum, Moesia inferior
(18) XV Apollinaris: Satala, Cappadocia
(19) XII Fulmiata: Metilene, Cappadocia
(20) I Parthica: Singara, Mesopotamia
(21) II Parthica: Mesopotamia
(22) III Parthica: Rhesaena, Mesopotamia
(23) IV Scythica: Zeugma, Syria Propper
(24) XVI Flavia Firma: Syria Propper
(25) III Gallica: Phoenicia
(26) X Fretensis: Jerusalem, Palestina
(27) VI Ferrata: Raphanea, Palestina
(28) III Cyrenaica: Petra, Arabia
(29) II Traiana: Alexandria, Egypt
(30) III Augusta: Lambaesis, Africa
(31) VII Gemina: Leon, Hispania
Заключение
Обмислената организация и система на обучение на римските войски дала възможност на Империята да съхрани несъмненото си превъзходство над всички антични държави.
Преобразуването на завладяните територии в римски провинции би било невъзможно без участието на римските войници. Те строели градове, акведукти, пътища, които са се запазили и до наши дни и предизвикват възхищение. Воините и римските колонисти постепенно се асимилирали сред местното население и най-непосредствено влияели върху културното и икономическо развитие на провинциите. Може смело да се твърди, че римските легиони изиграли една от решаващите роли за превръщането на "варварските" територии в процъфтяващи региони. Без донесените от римляните основни принципи на държавността, цивилизацията и римското право, по-нататъшното развитие на Европа би могло да тръгне по по-лош път.
Неизбежният процес на взаимна асимилация довел до това, че "романизираните" варвари станали преобладаваща, а в 4 - 5в. и единствена съставка на римската войска. Така че войните на Рим с варварите през 4-5в. били фактически войни на варвари с варвари, едните от които гордо се наричали "римляни".
Но това станало по-късно, а през 1-2в. римските войски оставали несъкрушими и богът на войната Марс гледал благосклонно на римските орли...
Редактирано от Last Roman на 28.11.09 21:25.
|
Re: Имперският легион / 1 - 2 в./. [re: Last roman]
(PRAEFECTUS URBI)
