|
|
| Тема |
 Re: Тиберий и Гай Гракхи [re: hobiton4e] |
|
| Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
| Публикувано | 19.09.06 21:55 |
|
|
|
Делото на братята Гракхи е опит на "новите римляни" да се наложат над властващата в Републиката аристокрация.
Тиберий Гракх /163 - 133 г. пр. н. е./ бил по-големият син на Тиберий Семпроний Гракх - виден пълководец и политик и на Корнелия /дъщеря на Сципион Африкански/. Бъдещият голям политик се отличил през Третата Пуническа война /149 - 146 г. пр. н. е./. Още, заемайки квесторска служба бил поразен от пустеещите земи в Италия и намаляването на земеделците за сметка широкото използване на робския труд. Връщайки се в Рим бил избран за трибун през 134 г. пр. н. е. и прокарал аграрен закон - lex agraria, според който всеки един римски гражданин имал правото на ползване до 500 югера земя. Законът бил насочен срещу едрите земевладелци и отчуждената от тях земя постъпила в ползване на държавата за преразпределянето й между безстопанствените римляни. Така хората без земя получили по 30 югера. Тя била неотчуждаема, ползвателят бил длъжен да я обработва и да плаща годишна аренда.
Законът срещнал силно негодувание в сенатските среди, а Тиберий, обезпокоен за безопастността си започнал да използва отряди от телохранители. Въпреки че не можел да заема длъжността трибун две години подред, той се кандидатирал отново, защото личността на трибуна била неприкосновена. В деня на изборите Тиберий се явил на народното събрание с голяма група телохранители. Сенаторите, заседаващи по съседство обявили Тиберий за бунтовник и поискали смъртно наказание. Хванали първите попаднали под ръка предмети те се устремили на Форума и обявили избора му за незаконен. По време на избухналите безредици Тиберий бил пребит до смърт от аристократите и 300 негови сподвижници също били екзекутирани.
Въпреки това аграрният закон не бил отменен и комисията по раздаване на земи продължила да действа. За пет години работа тя довела до увеличаване на земеделците с близо 100 000.
Гай Гракх /153 - 121 г. пр. н. е./ бил много по-темпераментен и талантлив от брат си. Бил избран за трибун през 123 г. пр. н. е. Прокарал закони, целящи да сплотят римското общество срещу аристократите. Такива били:
Хлебният закон /lex frumentaria/ за продажба на хляб на ниски цени на бедните римски граждани.
Закон за пътищата /lex viaria/ за строителството на нови пътища, улесняващи контактите между дребните собственици на земя.
Съдебен закон /lex jiudiciaria/ според който в списъците за кандидат съдии освен сенатори могли да бъдат включвани и лица от конническото съсловие.
Военният закон /lex militaris/ облекчавал военната служба за бедните.
Lex de coloniis deducendis разрешавал основаването на нови колонии в Южна Италия.
Тези закони трябвало да отслабят сенатската аристокрация и да дадат възможност на Тиберий Гракх да прокара най-важния си закон - lex de civitate sociis danda /закон за даряване на римското гражданство на съюзниците в Италия/.
За да отслаби влиянието на реформите на Гай Гракх и да повиши популярността си, Сенатът прокарал контрамери: отменил арендата, която плащали гражданите на новораздадените земеделски участъци, участъците били признати за отчуждаеми. Предложил за основаване на 12 колонии /а не 4, както искал Гракх/.
Законът за съюзниците не бил приет, тъй като срещнал противодействието на по-голямата част от римляните. През 121 г. пр. н. е. след като законът и за основаване на колония на мястото на Картаген не бил приет, привържениците на Гракх започнали протести. В избухналите безредици Сенатът обявил Гракх и съмишлениците му извън закона. Повечето от тях били убити, а самият той се самоубил. Парите от конфискуването на имуществото им били използвани за строителството на храма на съгласието /Конкордия/, целящ да затвърди тържеството на сенатската аристокрация...
Vae victis
| |
| |
| 
|
|
