Рациария / Фен клубове / Древен Рим

Рациария /Ratiaria/ - се намира в местността „калето” до днешното село Арчар, Видинско. Името си вероятно получава от император Веспасиан /69-79г/, който полага големи грижи по укрепването на градовете по Долния Дунав и по организирането на дунавската флотилия. Тук те организират и една от най-важните станции на Дунавската флотилия, поради отличните природни условия за пристанище. Името на града се извежда от „рациария” – вид плавателен съд, използуван по реките Истрос и Рейн. В средата на I век тук лагерува „ала” /помощна конна войска/ съставена от гали, а между 86г. и началото на II век – IV Флавиев легион.
При император Траян Рациария е изходен пункт за военната експанзия в Дакия и след победата му над даките града получава статута на колония – Улпия Траяна Рациария. През II-III век Рациария се превръща в център на обширна градска територия и достига голям икономически и културен разцвет. Широко развито е занятчиийското производство, като златарството заема почетно място, но са застъпени и бронзолеарството, каменоделството, грънчарството, обработката на олово, стъкло, кост и мрамор. Блестящата култура се вижда в богато украсени съркофази, статуи, склуптури, разнообразно украсени надгробни плочи, както и във архитектурните фрагменти, и богати частни домове с многоцветни мозайки.
Населението на Рациария е съставено предимно от траки, но има и много преселници от Италия, Мала Азия, Сирия и западните райони на балканите.
Рациария е важен кръстопът пресечен от Крайдунавския път – от Адриатика - пътя който минава през Найсос за Алесио /дн.Лисос, Албания/ за Долен Дунав, Дакия а и за Бизантион /Константинопол/. А през Алмус /днешен Лом/ градът се свързвал със Сердика.
След 272г. Рациария става главен град в провинция Крайбрежна Дакия и като такъв е най-значителният икономически, административен и стратегически център в днешна Северозападна България. Той е важна крепост на Долнодунавския лимес и пристанище на значителни части от Дунавската военна флотилия.
Безспорно е доказано, че Рациария е имал златна мина и златарска школа. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити.
За периода от IV до средата на V век Рациария според описанията от пътеписите е „голям и многолюден град”. Тук на лагер по това време е
XIII Близнаков легион. Градът се слави като един от най – големите производители на оръжие по това време и е създадена „фабрика” за тази цел – множество майстори оръжейници се трудят за нуждите на голямата империя.
Тук е и една от 6-те императорски оръжейници!
След навлизането на християнството градът става важен епископски център, където работи известният християнски деятел Паладий.
По време на набезите на Атила на Балканския полуостров Рациария е разрушена.
Разрушенията на хуните са възстановени при императорите Анастасий, а след това и при Юстиниан. При Анастасий е направена и нова голяма градска порта, върху която е изчукан надпис „Анастасиевата Рациария винаги процъфтява”.
Градът е отново разрушен в края на VI век /586г./ от аварите, повечето от населението му е избито, поробено или прогонено. Но върху останките му продължава средновековният живот, за което има следи и данни от намерените керамики.

Vae victis