|
Военна дисциплина, наказания и награди
Нито една друга антична армия нямала такава строга дисциплина. Основният й императив бил безусловното изпълнение на заповедите. Поддържането на строг ред било възможно благодарение на заетостта на войниците дори и в мирно време. Те строяли пътища, акведукти, градове, допринасяйки за романизацията на провинциите повече от която и да е било административна институция.
Военните закони наказвали със смърт не само за дезертьорство и изоставяне на строя по време на бой, но и за напускането на поста, загуба на оръжието, кражба и лъжесвидетелстване. По незначитените провинения санкционирали с понижение в званието, намаляване на заплатата, тежък физически труд, телесни наказания. Ако провинението било извършено от цялата манипула или легиона, можело да се прибегне и до най-тежкото и позорно наказание - децимацията. По жребий бивал екзекутиран всеки десети войник.
Поощренията също били разнообразни - похвала, повишаване в чина, увеличаване на възнаграждението и дела при раздялата на трофеите, освобождаване от лагерна служба. Заслужилият войник бил награждаван и със златни или сребърни гривни /armillae/. Съществували и специфични награди за различните родове войски - верижки /torques/ за конниците и златни или сребърни фалери с изображение на боговете или императора /за пехотинците/ носени върху бронята:
Трибуните и центурионите били награждавани с копие без острие /hasta pura/ и личен вексилум.
Висшата награда бил венецът /corona/.
1.- Corona civica.
2.- Corona obsidionalis.
3.- Corona muralis.
4.- Corona vallaris
5.- Corona navalis.
Най-почетният бил лавровият венец - знакът на триумфатора /corona triumphalis/:
Corona civica /1/ - направена най-често от дъбови листа - давала се за спасяване на гражданин /войник/.
Corona obsidionalis /2/ - направена от трева и дарявана на генерала, който се е притекъл на помощ на обсадения гарнизон и е разкъсал вражеската обсада.
Corona muralis /3/ - давана на първия легионер, качил се на неприятелската стена.
Corona vallaris /4/ - на първия, стъпил на неприятелския вал.
Corona navalis /5/ - на първия стъпил на вражески кораб.
Наградите се раздавали на войниците пред цялата войска.
В чест на пълководеца извоювал блестяща победа можела да бъде отпразнувана благодарствена служба в храмовене, наречена supplicatio.
Но висшата награда за всеки генерал се явявал триумфът - тържественото шествие в Рим. По традиция правото да бъде триумфатор имал само носителят на върховна военна власт /imperium/. Затова през 1-2в. триумфите били празнувани от императорите, които били и върховни главнокомандващи, а победоносните пълководци получавали триумфални отличия.
По традиция до деня на триумфа пълководецът оставал извън градските стени. В уречения ден той, съпроводен от тържествено шествие навлизал през триумфалната порта по посока на Капитолия:
Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи бели бикове за жертвоприношението и по-знатните военопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница, теглена от четири бели коня. Облечен бил в пурпурна туника /tunika palmata/ и пурпурна, украсена със златни звезди тога /toga picta/. В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал - "Memento mori" /Помни че си смъртен/.
Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник"...
Достигайки храма на Юпитер пълководецът поставял трофеите при статуята на бога, произнасял благодарствена молитва, извършвал жертвоприношение и раздавал награди на войниците. Следвало пиршество.
През периода на Републиката пленените военачалници или царе често били екзекутирани, но императорският Рим изоставил тази традиция и им дарявал помилване.
В чест на победоносния пълководец били издигани паметници /tropaea/, първоначално от претопеното вражеско оръжие, а после от мрамор или мед. Строени били и триумфални арки и колони:
Редактирано от Last Roman на 19.01.09 13:42.
|
Re: Имперският легион / 1 - 2 в./. [re: Last roman]
(PRAEFECTUS URBI)
