|
Знаменосци
Към принципалите спадали и знаменосците на легиона.
Императорският римски легион имал три типа знаци: Орел /aquila/, signum и vexillum. Пред тях се произнасяла клетвата към императора; тяхната загуба се считала за голям позор – подразделението е могло да бъде разформирано и дори подложено на децимация /убийство на всеки десети воин/.
След реформата на Марий знакът на всички легиони станал сребърният орел. При Август сребърното изображение било заменено от златно. Птицата била изобразявана с венци на крилата и с вретеното и мълниите на Юпитер в лапите. Орелът се пазел от първата кохорта, под надзора на Primus pilus. В лагера за него било отделено помещение /sacellum/ до палатката на главнокомандващия. Мястото било свещено.
Престъпник, потърсил убежище там бил неприкосновен.
Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал копие, на върха на който се намирали символът на подразделението /вълк, глиган, длан, венец и др./, наградите на подразделението /венци, фалери/; също така сребърен полумесец /служещ като амулет/. На сигнума били отбелязвани номерът на манипулата или кохортата.
Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез тях били предавани различни нареждания касаещи бойния ред, нападение, отстъпление, направа на лагер и т. н.
Vexillum бил голямо квадратно платно, закрепено към копие. Обикновено това било знамето на кавалерийските турми, но понякога ставало символ и на отделни подразделения на ветерани, колонисти и др., с наименованието vexillatiores. Вексилумът в качесвото си на награда е могъл да бъде прикрепен и към знака на подразделението. Голям vexillum, червен на цвят се разполагал и пред палатката на пълководеца и служел за сигнал за бой.
Всеки легион имал за емблема и портрета на императора /imago/, прикрепен заедно с орела на едно копие.
Знаконосците на легиона се казвали съответно Aquilifer, Signifer, Vexillarius и Imaginifer. Тяхното задължение било да се грижат за знаците.
Изображения на Signifer, Aquilifer и Vexillarius:
Imaginifer:
Музиканти
Музикантите обикновено се разполагали в строя до знаменосците. В римската армия нямало ударни инструменти. Всички звукови сигнали се предавали с помощта на духови инструменти. Във всеки легион обикновено имало 37 тубицини, 35 корницини и по всяка вероятност също толкова буцинатори.
Имената им: tubicines, cornicines и bucinatores идват от инструментите на които свирели.
Тuba била дълга права метална тръба, помощта на която се давал главният сигнал за атака или оттегляне.
Cornu била медна, извита тръба. С нейна помощ сигналите от тубата се предавали по подразделенията.
Bucina – по-малък рог, с нея сигнализирали за смяната на караула и сутрешното ставане.
Отличителна черта на знаменосците и музикантите било носенето на животинска кожа върху шлема и бронята. Източните легиони и преторианските кохорти използвали лъвски кожи, а северните легиони – мечи или вълчи кожи.
Изображение на cornicen:
По-ниско в йерархията от принципалите стояли т. нар. immunes. Това бил обслужващия персонал на легиона, оглавяван от префекта на занаятчиите /praefectus fabrum/. Те също били освободени от ежедневните наряди и други воински задължения. Във всеки легион имало по 620 иммуна. Тук спадали: ковачите, дърводелците, строителите /architecti/ - отговарящи за изграждането на обсадни съоръжения, балистариите /ballistarii/ - обслужващи катапултите и балистите, лекарите /medici ordinarii/, санитарите /capsarii/, ветеринарите и др.Редактирано от Last Roman на 03.12.11 23:03.
|
Re: Имперският легион / 1 - 2 в./. [re: Last roman]
(PRAEFECTUS URBI)
