Според мен лично Анди Родик е тенисистът от това поколение, който претърпя най-голяма трансформация в хода на кариерата си - не само като стил на игра, но и като темперамент. В ранните си години пак беше пичага и се бъзикаше със себе си, обяснявайки как не може да уцели дори океана от бекхенд, но си личеше, че наистина има огромно самочувствие покрай всички успехи като юноша и хвалбите на американците и сравненията с Пийт и Андре. Спомням си колко нахакано излизаше на корта всеки път и как вярваше, че със сервиса и форхенда можеше да измете игрището с всеки, дори с Федерер - справка Уимби 2004. Мисля, че някъде през 2005, след поредицата загуби от Фед, стана доста по-умерен и разбра, че повече никога няма да стане номер 1, докато Роджър се състезава и въпреки това така и не спря да се бори и да опитва. Струва ми се, че тогава стилът му на игра започна да се променя в търсене на успех срещу Фед и от хазартен и експлозивен тенисист Родик постепенно се превърна в дефанзивният бейслайнер, който гледаме днес. Имаше кратки съживявания при Конърс и Стефанки, но за съжаление Анди така и не успя да спечели втора титла от ГШ, която според мен заслужаваше напълно.

Иначе аз и до днес оставам на мнение, че Родик играеше най-силно при Брад Гилбърт в периода 2003-2004. Вярно, бекхендът му тогава все още не бе така стабилен, но с тогавашните му сервис и форхенд + шампионско присъствие и физика дори Федерер срещаше сериозни затруднения. Не знам дали го осъзнавате, но ако Анди беше спечелил финала на Уимбълдън през 2004, в който имаше достатъчно шансове, а и дъждът спаси на няколко пъти Фед, двамата с Роджър щяха да имат по 2 ГШ титли и може би нещата щяха да се развият по коренно различен начин и за двамата, но това е тенисът - една-две точки могат да променят всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите