Един от малкото истински класически мачове между двамата, който трябваше да отиде на пети сет, за да стане пълна класика, но не би. Играта варираше, но през половината време беше на ниво, което само двамата умеят, обратите и драмата бяха немалко, атмосферата - велика.

За пореден път видяхме в един мач величието и падението на Роджър - третият сет беше еманация на всичко това: ужасно начало след фойерверките, 0-40 с две поредни двойни грешки (това кога е било?!), после уникален обрат с дълги разигравания в този сервис гейм, още веднъж уникален при пробива (игра почти само на първи сервис на Надал и взе максимума, който може от всяка точка) и веднага след това евтин рибрейк, при 5-6 пак глупости, пак шампионска игра на сетбола и в тайбрека 1-6 с тъпотии, отпусна се, направи 4 прекрасни точки и при 5-6 изгуби по най-рутинния начин. Ето това беше Федерер, трябваше само веднъж да задържи моментите на силна форма и можеше да пречупи Надал, но и последният се оказа твърде добър.

Големият проблем на Фед беше форхендът - толкова много ънфорси (повече, отколкото от БХ, общо мисля, че към 40??!!?) си бяха престъпление, при това повечето на топки около тето. Ясно е, че при рехавия му бекхенд и в същото време нуждата от уинъри всичко в мачовете с Надал се решава от добрия сервис и форхенд - първото да кажем, че беше окей, но форхендът го предаде в твърде много важни моменти. Другата грешка - трябваше повече слайс от бекхенд, игра почти само лифтирано, включително топки, в които трябваше да спасява ъгли и очаквах да е по-защитен, да не говорим колко пъти даваше меки бекхенди в центъра на корта, които не бяха проблем за обратния диагонал на Надал от форхенд.

Надал взе твърде много лесни точки на сервис, а и процентът първи му беше много висок - а дори на втори сервис беше успех Фед да влезе в дълго разиграване, поне в неделя който и да е на финала, тия смешни сервисчета директно ще им връща с уинъри. Иначе епохален гейм за втория пробив във втория сет - направи два пасинга, които никой друг не би, и генерално този мач си беше за него с малка разлика - не като финала през 2009 г., когато Фед игра много по-добре и чоукът изигра по-важна роля. Не че ако сега не беше сбърканият лесен форхенд при 4-3 15-0 или при първата точка в тайбрека, не можеше да е различно, но Надал си принуди Фед за повечето грешки.

Моето голямо разочарование е, че аурата на Фед няма да свети толкова силно, ако няма някоя наистина важна и изстрадана победа над Надал (Уим 07 е близо, но ми се струва, че тогава по-скоро беше успех за Надал, че вкара в пети сет) - и днес бе пропуснат още един чудесен шанс, още повече след като в гейма за пробива в третия видяхме един Роджър, който ако играе винаги така с Надал, последният никога не би го побеждавал толкова често. Отново слаба психика, отново чоук и липса на настроение в дълги периоди от мача и един куп пропуснати шансове + слаби изпълнения във важните моменти от мача.

За финала - ако Мъри се промъкне, Надал затваря най-много в четири, иначе играта му не е нещо по-особено от играта му при предните шест плескавици, така че от Ноле зависи дали ще го бие или не.