Надал не избухна изведнъж. 2005 - титла от шлема, 2006 пак, 2007 пак айде и финал на Уимби, класика 5 сета, загуба, нормално. 2008 г. първи ПИК, 2009 г. Мелбърн - пробив на твърдо, 2010 г. втори ПИК, малко мачове, качествено селектирана програма, не се напрегна много много в Мелбърн, ИУ и Маями и ето ти кариерен шлем.
А Ноле? вечния уан слем глори? 2007 г. удиви всички с това, че победи последователно номер 3, номер 2 номер 1 в Монреал, после стигна и финал на Юсото, където по престъпен начин чоукна в края на първия сет срещу Роджър. И нормално и логично спечели Мелбърн и после? Вместо да се атакуват върховете, ток беше пречупен от Надал в Хамбург и Куинс и след това до края на 2010 г. винаги беше там и винаги не беше там... Вечния трети фаворит, който все се проваляше, а за кондиционните му проблеми да не отварям думи.
Тук си спомням как Бълби го беше отписал и беше писал, че имал анемия и какво ли още не. Тотално беше забравен и подценен преди да избухне в Ню Йорк' 2010 г. макар че Роджър игра безобразно в този мач, а при двата мачбола явно си мислеше за това, че ще трябва да излезе срещу Надал на финала и дори не се протегна към топките... Моля ти се.
И изведнъж Ноле възскръсна и то до неподозирани висоти.
Да, има съмнения, защото никой доминиращ играч в историята не го е правил изведнъж така внезапно като Ноле след 3 години пауза без титла от големия шлем и вечно губеш на финалите на мастърсите.
Ако и това не го вденеш, то просто няма смисъл да се занимава повече човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите