|
Както бях обещала, ще се опитам да систематизирам впечатленията си от уимбълдън и започвам с това, че пожелавам на всеки от сърце, да сбъдне подобна мечта, т.к. преживяването е уникално и неповторимо.
Първоначално ме впечатли организацията на англичаните и им свалям шапка, не знам, какво съм очаквала, но подобен ред, организираност, приветливост, учтивост и готовност да упътят и помогнат са невероятни. От спирката на самото метро до самият терен на комплекса, както и вътре, имаше невероятно много политеси, стюарди, полицаи и доброволци, които да регулират движението – автомобилно, велосипедно и пешеходно. Винаги учтиви, винаги усмихнати, все едно не съм десетхиляди и някоя си с един и същи въпрос.
Вътре в комплекса, след като покажеш билета, минаваш една съвсем повърхностна проверка на багажа и си ТАМ!!! Навсякъде има разположени информативни щандове, на които да ти отговорят, упътят, посъветват.Също така навсякъде имаше от алуминиевите сергии тип щандове със сувенири, програмата на турнира, сладолед, напитки и храна.
Самият комплекс не е толкова голям, колкото очаквах (бях си свалила схемата с кортовете), всичко е много близко едно до друго, а малките кортове – са разположени на 2-2,5 метра един от друг и има само по 2 до 3 реда пейки за зрителите, останалите гледат прави от вън. Не че е проблем, но ме учуди.
Комплексът отваря предиобед от 10:30 ч. и затваря 1 час след края на последната среща, има си всичко необходимо за прекарването на цял ден. Аз бях там около 12 часа без никакъв проблем. Санитарните помещения бяха страшно много и супер добре разположени, в момента в който се образува опашка (пред дамските тоалетни естествено) се появяваше някой от служителите и те упътваше към съседната най-близка и празна. Пред някои тоалетни имаше инсталирани чешмички с питейна вода, указани съответно, където да си напълниш шишето, за да не купуваш екстра. На кортовете уж не можеше да се внасят топли храни и напитки, ама стюардите не спираха, даже насърчаваха по време на дъждовните паузи да си вземеш нещо и да седнеш на редовете под покрива и да си хапнеш респ. пийнеш.
Освен продавалниците имаше и щанд за безплатни автографи и снимки с тенисисти, отпред виси графика, кой в колко часа този ден ще е там, и ако искаш – отиваш и се нареждаш на опашка. При мен се случи гаске, ама по време на мача на гришо, та го пропуснах.
Атмосферата беше страхотно приятелска и весела, никой не се пречкаше или заяждаше съзнателно, водеха се интересни разговори между непознати и нямаше дърляне. Хората с граунд пас ти се радват за билетите, питат как си ги получил, желаят успех на любимеца ти (в случая гришо, беше на мача на гьоргес), разказват те колко са чакали да влезнат, дават ти съвет къде още да идеш и кой в момента е на практисинг кортовете (аз заради юлчето изпуснах тренировката на цонга и гришо, ама гледах други). На хълма зад корт номер 1 беше супер, освен маси с пейки, народонаселението беше налягало по земята да се пече и гледа. Единствено липсваха скарите с кебапчетата ;) , всичко останало беше като на пикник с приятели. Е, с добавка огромната плазма и тонколоните
За тенисистите, които „срещнах” няма да се повтарям, писах и тук, виждат се и на фейса. това, което ме изненада приятно, е „свободното” им придвижване сред публиката и феновете, ескортирани съответно със стюарди. Аз така се сблъсках с хюит, а след прекратяването на мача на двойки на цвети, успях да и стисна ръката и да и пожелая късмет. Мачът беше на малките кортове и беше голяма гъчканица. От този мач успях да видя само последната точка в края на втория сет, преди мачът да бъде прекратен поради късния час 21:32ч, иначе навън си беше светло и слънчево, аз си бях със слънчевите очила. Иначе тенисистите ми се сториха същите като на тв, но тенисистките бяха страшнички – едри, мускулести, направо гиганти
Общо взето от мачовете, които исках да гледам, не успях почти нищо, т.к. мачът на нашето момче се проточи и като свърши, фед вече бе в края своя собствен – в средата на третия сет.
Местата на к1 ми бяха супер, падаха се отдясно на тенисиста на сервис линията и не се налагаше да се правя на котенцата от предишната сига на джой така че си гледах с кеф и наслаждение.
Корт 1 е разделен на 4 или 5 нива, като първото е най-долу на корта и е за богопомазаните зрители. От второ нагоре си бяха за нормалните фенове, аз бях на трето, като половината от второ ниво и всички останали са под покрив, което не е зле и за дъжд и за слънце. Определено не мога да се оплача. Билетът за к1 ти дава достъп до всички останали кортове без централен, но всичките останали с изкл. на част от корт 2, част от 12 и 18 почти нямат места за публиката.
Това, което дявола постна вчера с ракетата, се случва, т.к. и оградата не е висока и доколкото видях, ракетата падна точно пред централния корт. може върху пейките или върху публиката. хихихи отделно, че зад тенисистите няма нито разстояние, нито места за публиката. всичко е много нагъчкано и тясно и същевременно културно и възпитано. Ей това, как става, ми е мистерия и до днес. Вярно, че отнесох няколко лакътя в ребрата, в стремежа си да си намеря по-добра позиция да гледам гонзо и тренировките, но не съжалявам въобще.
Всички знаете, кои мачове имах щастието да наблюдавам и вече писах мнението си в клубчето, така че ще се спра повече на публиката.
Мачът на ноле беше извънредно неатрактивен за гледане, кевин никакъв го нямаше, ама и ноле игра все едно без желание, колкото да отбие номера и публиката не го хареса. След края на първия сет трибуните се поопразниха. И аз пропуснах близо сет в обиколки из терена и захласване по гонзо и бердих.
Съвет към всички, които ще ходят натам – Никога, ама НИКОГА не ходете до тоалетна в почивката между сетовете, т.к. е прекалено кратка и после се изпускат 3 гейма, т.к. пускат навън и вътре само, когато състезателите са на столовете си. Иначе нъц. Или никаква тоалетна, което е невъзможно за 12 часа престой, или в последните геймове на сета, за да се изпусне максимално малко.
Мачът на гришо го коментирах вече, беше уникална атмосфера, публиката се кефише на отиграванията и на двамата. Страхотно шоу. Нямаше големи изцепки, освен една моя, която ще премълча ... Нямаше незаинтересовани, четящи книга или спящи, както на мача на ноле. Обаче явно доста от тях не бях за първи път, т.к. се бяха екипирали доста добре – хладилни чанти, възглавнички за сядане, кошници за пикник. На ред пред мен една двойка около 45-50 години беше помъкнала половината кухня – чаши за вода, за вино, съответно напитките, чинии, вилици, салфетки и ядене, ядене, ядене. Под ядене да не се разбират сандвичи, а истинско такова – със всичките му салтанати, като печено месо, чери домати, картофи, чипс, мъфини, сладки кисели млека и т.н. Ядоха в продължение на 5-6 часа... и не бяха единствените!!!
Нямаше отявлени фенове ни на гришо, освен ние 3ма българи, ни на цонга. Обаче в края на деня започнаха да пускат безразборно по празните места и се появиха яко подпийнали френски фенове, които започнаха да крещят и подкрепят цонга и да пляскат на грешките на гришо. Е, това не остана невърнато, естествено, и ние се активирахме съответно, но стюардите проявиха разбиране.
Като цяло съм супер щастлива и доволна и днес вече заявих на шефа си, че догодина ще липсвам цяла седмица, т.к. определено пак ще съм там, не само с билети за корт, а ще се редя на опашки за граунд пас поне за 2 дни. Отделно, че не е скъпо. Аз очаквах надути цени, но не би. Цените на кафето, храната и напитките като цяло, са си като в Лондон – кафе 2 паунда, обяд – пилешко с пържени картофи – 7 паунда, прословутите ягоди – 2,5 паунда, абе горе долу като тук ама в паунди. Самият билет ми беше 48 паунда, а и тънък самолетен си намерих, така че не съм фалирала, освен шопинга де. ..
Имам предвид, че цените са поносими и платими, не е невъзможно да си го позволи човек.
Спирам до тук, че мога още да пиша, ама съвсем ще стане разхвърляно. Ако има някой въпроси съм на линия.
|
Четвъртък, 23.06.2011 - моя милост на уимбли [re: Diavolo]
