1. Надал
Едва ли има човек, който ще отрече, че 2010 е годината на Надал и на испанския спорт като цяло. След трудната 2009 година той се завърна, ако изобщо си е тръгвал някога, защото аз винаги съм вярвал в Надал и ушите ми се заключваха при твърдения от сорта на - "това е края за Надал, никога няма да е същия", да, не е същия, развива се, става все по-добър, но за край и дума да не става и показа на всички, верни и неверни, че няма намерение да отстъпва и ще направи всичко възможно да се върне на трона. Всичко беше блестящо през тази година, фантастичен клей сезон, записа името си на дъската на Wimbledon за втори път и да не забравяме черешката, а именно когато триумфира на US open. Леко ще се отклоня за да споделя с вас, че единственото което ми липсва тази година е на церемонията на US open исках да излезне Федерер и да връчи титлата на Надал така, както великия Агаси предаде щафетата(тази за кариерен шлем) на Федерер 10 години по-късно, след като самия Андре се беше наредил сред Дон Бъдж, Фред Пери, Рой Емерсън и Род Лейвър. Рафа обаче не спи и не чака по 10 години да измести последния и само година по-късно показа на цял свят, че и той го може. Ако обаче се беше стигнало до там Федерер да награди Рафа гледката щеше да е далеч по-емоционална от ,
но това са си мои измишльотини стига съм ви занимавал.
За мен, обаче по-специален период от кариерата на Надал си остава 2008 година. Отново прекрасен клей сезон и го завърши по най-подобаващ начин с нито един даден сет на РГ, със само 4 загубени гейма на финала и безкомпромисен в третия сет - Надал шест, Федерер кръгла нула. Много се говореше за това, че Надал ще си остане велик играч на червено. Тревния сезон: Страхотен в Куйнс. Дойде Уимби и за пореден път доказа на света какъв невероятен шампион е. Не напразно този финал е избран за мача на века. Толкова много напрежение бях събрал в себе си, че след края на мача ми изби малко и през очите. Феноменален Надал в Пекин, блестяща форма и заслужен златен медал.
2. Федерер
Трудно ми е да определя кой период на Федерер е най-добър. Освен, че 2006-2007 г. си бяха негови върхови, няма как да не отбележим и сегашното му представяне на корта. Може би сега е една идея по-бавен, но това не го прави по-малко завършен тенисист и доказателството за това е мача в неделя срещу неговия палач. Ако в миналото и нека по-конкретно да разгледаме денят от снимката по-горе Федерер нямаше отговори по-време на мача(а и след мача също остана безмълвен), то на финала в Лондон имаше ясна концепция, освен това изглежда психически по-подготвен отколкото минали години.
|