|
Това е много сложна тема и може да бъде разисквана много дълго. Според мен основната причина англичаните да са на тоя хал е, че във Великобритания тенисът се смята (все още) за аристократичен спорт и с него се занимават главно деца на богаташи, което прави шансът да се появи стойностен играч много малък. Няма някакви силни и популярни школи, в които децата да тренират свободно, както е в нормалните тенис държави. Единственият тенисист, който е успял да произлезе от тази "система", е Хенман (Мъри си е тренирал в Испания, а Руседски е канадец), само че той е едно изключение, което просто потвърждава правилото. Много хора обвиняваха Тайгър Тим, че няма това желание и хъс за победа, които имаха Сампрас и Агаси, но истината е, че Хенман също се отличаваше с невероятна спортна злоба и борбеност и мисля, че това го отличава от всички останали британски тенисисти и му е помогнало в тази хаотична среда. Отишъл да гледа Борг на Уимбълдън, решил, че на всяка цена ще стане тенисист, не се отказал до край, идвал да тренира първи и си тръгвал последен, опитвайки се да копира техниката на идола си Стефан Едберг, и знаеш, че когато искаш нещо наистина много силно и не се отказваш въпреки всички пречки и трудности, шансът да го постигнеш става много голям. Разбира се, има разлика и от гледна точка на талант, достатъчно е да погледаш Хенман в един мач (най-вече играта му в близост до мрежата), за да разбереш, че в него има нещо по-специално, по-особено, което го има в малко тенисисти изобщо. Но, пак казвам, ако хора като Богданович и Бари Коуан имаха характера на Хенман, щяха да са поне в топ 100, тук за топ 10 и сериозни успехи на ГШ не говорим. Иначе не си много прав, интерес има, но той е главно около Уимбълдън - спомням си, че по времето на Хенман обвиняваха многократно британската публика и журналисти, че се интересуват от тенис две седмици годишно и създават прекалено голямо напрежение и истерия, все едно Уимбълдън е единственият турнир на света. Та с две думи – липса на добри условия за развитие, липса на масова популярност и липса на характер в тези, които все пак успяват да стигнат до професионален статут – това за мен са главните причини за трагичното състояние на британския тенис.
|