|
Не пускам темата, за да злобея, просто ми е много любопитно как толкова титулован играч може да запише толкова позорни резултати за толкова малко време, още повече, че го набеждават за "най-голямото сърце", "най-смелият" и прочие клишета, а когато дойде мощта, великото сърце отива на пет метра зад линията с подвита опашка.
Почвам отзад напред и само за последните три години, защото не знам колко време ще имам до мача на Фед и Ноле.
УСО'09 - Дел Пони. Коментирайте вие.
Синси'09 - 1:6, 4:6 от Ноле - тука Шевченко на скайп се чудеше как така Дел Пони му е пуснал да стигне до тайбрек. Хубаво, контузия имал, ама в предните си мачове Надал игра нелошо и не беше за франзела. Симптоматично е обаче, че при най-малкото поднасяне на коленцата и веднага последва такъв резултат. Значи играта на Надал си е едно огромно напъване и останалото е просто украса, която рухва без напъните.
Маями'08 - 4:6, 2:6 от Коля - от единия ъгъл до другия и обратно.... Това беше целият мач и дори при 2-5 Надал отново даваше лифтирани център корт топки и очакваше Давиденко да сбърка. Колко красиво.
Маями'08 - 3:6, 2:6 от Ноле - тук Ноле май срещна Рубен Рамирез Идалго... или пък беше Наваро Пастор? Ааа, Надал Парейра, верно, че така се казваше...
АО'08 - 2:6, 3:6, 2:6 от Жо - тогава Дявола обяви, че ЖО е бъдещето на тениса и т.н., е, той го опроверга още в следващия мач, та и до днес, но явно тази илюзия е нормална - щом някой биг хитър бие с 3-0 Надал, то той става бъдещето на тениса. Всъщност 3-0 е най-нормалният резултат в такъв случай, даже по-нормален от 3-2.
Ченай'08 - 0:6, 1:6 от Полковника - като е бил уморен, да не играе или да не се оплакват феновете му. Освен това за умората си е виновен самият Надал, а не Южни, а освен това ЕДИН ГЕЙМ на финал на турнир от АТП веригата (а не Чалънджърите с участието на кинг Оскар) е срам, независимо от противник, състояние и всичко останало.
Мадрид и Париж'07 - Банди. Няма да забравя гледката как "най-пъргавият" и "най-голямото сърце" не гонеше елементарни топки, защото отчаянието го беше обзело тотално. :) Че Банди беше тотално на върха си тогава, е ясно, но сравнете как загуби Фед и как - "претендентът" му.
Хамбург'07 - 6:2, 2:6, 0:6 от Фед - геврек на любимата настилка е срам, каквото и да си правил преди това.
АО'07 - 2:6, 4:6, 3:6 от Феня - Надал, хард корт, полуфинал....... едно време стигаше до 4 гейма на сет поне, де.
В добавка, откакто е номер две Надал е изял петнадесет (15!!!!! - това е точно колкото титлите от ГШ на Фед) франзели и четири геврека. Не знам някой номер едно, който да е брал толкова срам. Е, днес не бра срам де, нямаше нито франзели, нито гевреци. :))
Та така, за финал ще цитирам Дявола, който казва, че за да си голям играч не е важно само дали побеждаваш, а как го правиш и дали запазваш достойнството си дори и при загубите. Еми, по тая логика Надал все още има да се бори за името си, макар че е направил достатъчно по въпроса в последните години.
Редактирано от vogelfrei на 13.09.09 22:17.
|
Кратка история на позорите на Надал
