|
Наистина уникално. Как да не го обичаш.
Заслужава си да се плейстне цялата статия тук в клуба.
Доминацията на Рафаел Надал в тениса е толкова голяма, че неговата загуба на "Ролан Гарос" бе приета като шок и нещо невероятно. Докато се подготвя да защитава титлата си на "Уимбълдън", той говори пред вестник "Таймс" за живота си.
Има една гледка, която казва повече за Рафаел Надал от 1000 филма за живота му. Тя е в Париж преди четири години. Той е спечелил първата си титла на "Ролан Гарос" и върви по улицата, чичо му Тони е от едната му страна, а бившият тенисист Карлос Коста е от другата. Тони прошепва на племенника си, че той трябва да показва уважение към Коста и да върви от външната страна. Рафа веднага сменя мястото си и тримата продължават разходката си.
Днес Надал има 30 титли и 6 титли от Големия шлем, сред които и "Уимбълдън", и е спечелил около 20 милиона евро от наградни фондове, а общите му приходи достигат 60 милиона евро. Въпреки това, хората около него настояват, че нищо не се е променило. Единствената разлика е, че не е нужно да му са казва да върви от външната страна, защото вече го прави.
Тази изненадваща скромност, която отсъства при много от спортните звезди, кара тенис критиците да вярват в Надал дори след отпадането му от "Ролан Гарос". "Това беше шокираща, безпрецедентна, напълно неочаквана загуба, коментира тенис кореспондента на "Таймс" Нийл Харман. - Но след това на пресконференцията, Надал показа колко е силен психически, като спокойно изтъкна как човек има нужда от една загуба, за да оцени победите. Той все още има три или четири години докато достигне върха си, а вече е в топ 5 на най-великите играчи в историята."
Мярката за доминацията на Надал бе отзвукът, който получи неговата загуба. До тогава той се занимаваше с пренаписване на тенис рекордите. Миналата година той оглави световната ранглиста след 160 седмици като номер 2, спечели купа "Дейвис" с Испания, златен олимпийски медал от олимпиадата в Пекин и още седем титли. Този сезон той триумфира в Монте Карло и Барселона за пети път поред, а в Рим за четвърти пореден път. И всичко това на 22 години (на 3 юни Рафа навърши 23). Но докато трофеите и пищящите фенове се увеличиха значително, животът за момчето от Майорка си остава почти същия.
Той все още живее в дома си с майка си, баща си и сестра си в техния апартамент в Манакор, все още носи чантите с ракетите си, грижи се за екипа си (майка му пере и глади дрехите му), събира се със старите си приятели, среща се с местно момиче - 21-годишната Франциска Перело, ходи на риба с приятели с лодка от пристанище Порто Кристо, и все още съществува заплахата от чичо Тони, че ако се възгордее, може да си търси нов треньор или да се насочи към друг спорт.
"Той ми каза, когато бях млад, че ако някога започна да хвърлям ракети, удрям ги или блъскам топки, той ще ме изгони от корта, спомня си Надал. - Казваше, че има много деца и възрастни, които никога не са имали възможност да играят, затова една ракета трябва да бъде обичана. Никога не съм хвърлял ракета в живота си. Това ме научи, че няма значение колко слабо играеш, ракетата не ти е виновна. Винаги трябва да показваш уважение".
Хотелската стая, в която е отседнал в Рим - единствената разлика е, че сега отсяда в апартамент, а не в стандарнта стая - която въпреки лукса и факта, че е прекарал по-малко от час в нея, вече прилича повече на студентска стая. Дрехи са натъпкани наоколо, маратонки и чорапи захвърлени из стаята, полуотворени куфари седят наоколо. Двама млади испанци играят на компютърна игра, телевизорът е включен, някой говори по телефона и в средата е Надал, който оправя дънките и фланелката си. Само неговите ракети изглеждат подредени, седящи в сака до вратата. Това е сцена, напълно лишена от преструвки и надутост. Да, това е човекът, чиято физика сякаш е направена от гранит и излъчва плашеща решителност, който миналата година измести Роджър Федерер и стана номер 1 в света.
"Защо да искам нещо да се променя, защо да променям нещо?, пита той. - Атмосферата вкъщи е прекрасна. Защо да искам да взема нещо мое и след това да връщам в празен апартамент, да се тревожа дали е останала храна в хладилника и други подобни неща? Много по-приятно е да се връщам вкъщи при семейството ми, където всичко е така, както винаги е било, майка ми ми казва да си оправя стаята, сестра ми Мария Изабел ме дразни. Стабилността е много важна за мен."
Надал може да е заменил стария си мобилен телефон, но колата, с която се движи, не е луксозна и показна, а просто Киа - нещо практично, което да го закара извън острова със стиковете му за голф. И той не си е купил собствена лодка, за да ходи на риба, а предпочита тази на баща си. "Разбира се, хубаво е да имаш пари и е привилегия да си в ситуация, в която не трябва да се тревожа за това, но това не е причината да играя тенис, това не е мотивация. Имах много щастливо детство и съм толкова щастлив и днес, така че знам, че парите не променят нищо, не ти носят допълнително щастие. Аз играя, защото обичам да го правя. За мен най-важното нещо са тренировките, да се опитвам да стана по-добър, да развивам всеки аспект от играта си. Не приемам нищо за даденост", споделя Рафа.
Не е изненада с оглед на неговата доминация, че светът на тениса вижда нещата различно. Миналата пролет и лято той преминаваше като на парад турнир след турнир, ставайки първият тенисист, печелил в един сезон "Ролан Гарос", Куинс и "Уимбълдън". Загубата в Париж този сезон се очаква да бъде нищо повече от временно явления. Все пак, преди Откритото първенство на Франция той доминираше по европейските кортове, а и мнозина биха заложили на него да повтори триумфа си на "Уимбълдън".
Надал се усмихва и маха с ръка, оставяйки подобни мисли настрана: "Не може да имаш илюзията за спечелване на турнир. Аз вярвам, че ако започнеш да мислиш така, това е моментът, в който нещата ще започнат да се развиват зле, защото спираш да оценяваш колко трудно е и колко концентриран трябва да бъдеш, за да имаш шанс да спечелиш. Трябва винаги да помниш, че има много страхотни играчи със същите цели като твоите. Те не си мислят: "О, Рафа ще спечели този турнир." Въпреки че да стана номер 1 в света беше сбъдване на една мечта за мен, защото това е измерение на твоето постояннство в рамките на една година, еуфорията от спечелването на турнир и особено на турнир от Големия шлем е много по-голяма. Спечелването на "Уимбълдън" миналата година, например, да стана първият испанец, който го прави, от повече от 40 години, това беше много специален момент за мен, беше реализация на всички години тренировки и тежка работа".
Испанецът в момента е човекът, който продава тениса. Неговото присъствие е изключително важно не само за организаторите на турнирите, за да продават билети, но и за тези, които държат телевизионните права. Докато Роджър Федерер прави традиционното си влизане на корта, Надал с превръзките на коленете, лентата на главата, фланелките без ръкави, е модерното лице на играта. Неговата слава вече е над рамките на спорта - той е лице на новия одеколон на Ланвен, работи с Найк по нова модна линия. Освен това основа фондация, чиято цел е чрез спорта да помага на инвалиди, имигранти и хора от малцинствата по целия свят.
Вече на неговите тренировки има толкова зрители, колкото ходят на срещите от първите кръгове. Дори неговите съперници признават, че обичат да го виждат на корта. "Той определено е любимият ми играч за гледане. Толкова е амбициран. Имаш чувството, че иска да унищожи съперника си", споделя Анди Мъри, а заключението на Анди Родик е просто: "Той е звяр на корта".
Надал се разсмива, когато чува за коментара на Родик за него. "Не знам от къде идва тази борбеност", казва той, като в интервю, дадено миналата година, споделя, че смелостта му е ограничена само в рамките на корта. Вкъщи, в редките случаи, когато е сам, той спи на дивана на включен телевизор и всички лампи светнали. "В тениса е вярно, че се боря до последна капка пот, но не до последна капка кръв - не искам да умра. Отнася се до това, че давам всичко от себе си, защото имам огромно желание да печеля. Мразя да губя, когато знам, че не съм се раздал", обяснява Рафа.
Той подозира, че неговата борбеност е генетична. Неговият чичо Мигел Анхел Надал е играл футбол за Барселона и Испания. "Ние сме спортно семейство, всички обичаме да се състезаваме", казва той. Едва ли има тенисист, който може да оспори това. Все пак точно Надал докара доскоро непобедимия Федерер до сълзи, след като го победи на финала на Откритото първенство на Австралия в началото на годината. Австралийците го нарекоха психологическо разпадане.
Психологическата устойчивост на Надал е за пример. Малцина биха били толкова здраво стъпили на земята, сякаш нищо не се е променило, след този светкавичен прогрес. Той спира и се замисля: "Аз съм по-спокоен и по-уверен в себе си. Постигнах всичките си мечти. Желанието ми да печеля и страстта ми не са намалели. Затова желанието ми е да тренирам и да се развивам, но съм наясно, че когато станеш номер 1 в света, единственият път е надолу. Дали това ще стане утре, следващата година или след пет години, това ще се случи. Това обече не ме тревожи, защото такова е естествето на спорта. Ако не си подготвен да губиш и приемаш загубите, не трябва да играеш. Знам, че съм голям късметлия и ако всичко свърши сега, аз ще съм имал фантастична кариера и привилегията да живея живот, който много хора никога няма да имат шанс да изпитат. Ще си взема въдицата и отивам на риба".
Надявам се много млади момчета са прочели тази статия.
|
Re: Хубава статия за Надал [re: bulby]
(невинно дяволче)
Re: Хубава статия за Надал