|
Мдаам, доста хубава тема, макар че не съм много сигурен, че двамата принадлежат на една и съща епоха. За мен Федерер е преходното звено между стила на 90-те и сегашното нечовешко поколение, което пък е оглавявано от Надал. Именно и в това е силата на Фед, която го прави толкова неуязвим - той взе качествата на старите майстори, които сега са по-скоро в режим на закърняване (чисто плоските удари, играта на мрежа, елегантният бекхенд), а от друга страна, усвои и най-доброто от "надалския" стил (вариативността, подчертаният атлетизъм, многото лифт в ударите)... Не знам, сериозно се съмнявам в близките сто години да видим сингъл-хендид бекхендър на върха на ранглистата. Носталгици като мен и Хенман ще страдаме много тепърва, но нека не мислим за това, докато го има Фед. :)
Но безспорно, съперничеството е велико заради силните противоположности между двамата, които допълнително насърчават медиите да създават мита за Федерер срещу Надал. Единственото, което куца, както каза и Хенман, е, че борбата е леко неравностойна от гледна точка на брой мачове по настилки и предимство на единия над другия. Много малко са мачовете, в които двамата са били същностно равностойни през по-голямата част от мача, а и още нещо - двамата твърде много си играят на психика и това пречи да видим най-доброто от тях в спортно-технически план точно, когато го очакваме най-много. Изключенията са ясни - последните два Уимбълдъна и Рим'06.
Тъй като си направил хубав преглед на онова, което се случи реално в мачовете, аз ще погледна по-субективно и броени часове преди първия им шлемов мач на най-популярната настилка ще разкажа 18 кадъра от моя гледна точка...
0:1 Не гледах първия мач, защото не вярвах Федерер да има проблеми. На следващия ден разбрах резултата, но го вписах в графата "предвидени загуби", все пак тогава Фед не беше наложил тези извънземни стандарти, макар че не е тайна, че през 2004 г. Роджър постигна един от първите си рекорди - най-бързо спечелено първо място (още през септември). А аз тогава още мислех, че Рафа е симпатичен заради борбеността си, хохохоо.
1:1 Включих при втория пробив и не вярвах на очите си. Но най-вече ме учудваше как Роджър бърка топки, които никога преди това не би и помислил да сбърка. Само че тогава още не подозирах, че причината е в играта на Надал, който беше заявил за първи път амбициите си след турнирите на клей в Южна Америка. Сега за съдийската грешка - тъпо беше и може би повлия, но няма как да знаем със сигурност. А и този Рафа още не заслужаваше да бие с 3-0 Федерер на хард корт. Още правеше леки грешки и не издържаше на едно постоянно ниво през цялото време на мача. Ето и
1:2 Помня как валеше същият ден. И как Фед подаряваше точка след точка и се изнерви както никога преди. Ако знаеш само колко съжалявам, че Родж закъсня с развитието си на клей с 2-3 години... В този мач Надал все още не беше тази машина от последните две години, сигурен съм, че Надал'08 би оставил на Надал'05 максимум по 4 гейма на сет. Тези камшичени форхенди по обратния диагонал и стряскащата дълбочина на всеки удар ги нямаше тогава. И ако Родж беше научил тогава уроците, които научи година по-късно, то може би щеше да победи. Или пък ако мачът беше финал, защото кой знае, може би испанецът щеше да чоукне малко, щом стане дума за мач срещу човек, който е спечелил първите си четири финала от Шлема. Ето и и първите ми сериозни притеснения след мача.
1:3 Пуснах мача след спечеления първи сет. Очаквах втория да завърши с победа в тайбрек. Та това беше непобедимият на хард корт Федерер?! Само че в този мач по необясними причини игра страхливо в най-важните моменти. Нещо повече, той, най-умният от всички тенисисти, раждали се някога, игра паникьосано и без геймплан, дали заради подценяване или нещо друго, не знам. Помня, че след края усетих празнота. Сякаш нещо неизбежно се случваше, а аз не бях подготвен за него... Ето
1:4 Този мач го изживях като едно голямо поглъщане, което обаче все не се получава и така, докато се задавиш и изплюеш всичко. Мъчеше се Фед, уж не беше по-слаб, но просто не можа да се отпусне. Както и в много други случаи де. Обаче в случая поне две неща си струва да се отбележат. Първо, швейцарецът изпусна неприлично много шансове и постъпи като най-големия гаске в историята. Имаше пробив в третия сет, върна се от невъзможна ситуация в четвъртия, после поведе с два минипробива в тайбрека и накрая пак нищо. Което само доказва, че по-голямо перде от Рафа няма да видим в близките хиляда и кусур години. Мразя го заради това и в дебелите си черва, но в същото време го уважавам повече от всеки друг. И разбира се, да не забравяме циганските номерца, когато викна физио тамън след пробива на Федерер, а после му нямаше нищо. Доста неспортсменско и грозно. След мача изферманствах надълго и широко, ето .
1:5 Мач, който ми вгорчи цялата седмица и ме доведе до едно от онези състояния, когато се проклинаш, че си изразходил толкова много усилия, а в крайна сметка не само нищо не зависи от теб, но си и от губещата страна. Който не се е отказал от тениса след такива "произшествия", заслужава да се радва на изявите на Федерер. Както и да е, това беше най-грамотно изиграният мач на Федерер на клей - успя да влезе много в корта, шот селекшънът му беше необичайно богат, а и издържа физически на предизвикателството на Надал. Относно изпуснатите шансове не смятам да се повтарям, това са моменти, които ако ще да си обясниш с математически формули, нито ще промениш нещо, нито ще има значение. Ферманът след мача, . Тук вече и Орела се появи и го сбърках с някой заблуден фен на Рафа, хехехе.
1:6 Нищо не боли повече от това да изгубиш шанс за Голям шлем, след като си взел останалите титли и си тоталният хегемон в тениса. О, всъщност има нещо - а именно този Голям шлем да ти го възпрепятства най-големият противник на най-трудния за печелене турнир, след като си дал надежди за промяна и си повел с един убедителен сет. Само че колкото и да повежда Роджър, проблемите му си оставаха, като най-основният - какво да измисли срещу стената отсреща. Е да, ама големият артист трябва да изпитва удоволствие, за да твори, а заради сковаността, стимулирана от неприятната, но ефективна игра на испанеца, Роджър отново остана безпомощен. След двубоя вдигнах температура и ревах с часове, излишен идеализъм за някои, за мен просто любов. Болезнена.
2:6 Не приемах Надал насериозно, но в тениса има нещо на име мач-ъп, а именно с това психологическо предимство и при неудобен стил, Надал винаги имаше достатъчно аргументи срещу световния номер едно. А и да вземем предвид обстоятелствата - Рафа нямаше какво да губи, беше освободен, докато Федерер го бяха отписали и говореха как ако загуби и тук, с кариерата му е свършено (буаххаха, нещастници, ако знаеха само, че това ще се превърне в най-феноменалния сезон в историята на Оупън ерата и сезона, в който един играч постига най-много точки). Начинът, по който Родж опроверга лаиците, дори и днес, две години и половина по-късно, ми дава надеждата, че когато играта върви и неутрализираш оръжията на Надал, няма значение какво е ставало досега между вас. Въздишката след този геврек в началото я чуха дори в Дружба. А и имайки предвид, че Италия играеха на финала на Световното, се надявах поне на едното събитие да имам късмет. :)
3:6 Е хайде, на всички ни беше ясно, че Федерер ще победи, но радостта му след това беше показателна. Защото той разбра, че Надал не е просто плашилото от клея, той е почти завършен шампион, който удря точно по слабите му места и няма да се предаде никога. Ако не беше онова феноменално достигане накрая, може би щяхме да видим тайбрек ииии, нататък знаем. Един от най-силните мачове на Роджър през годината, който коментирах .
3:7 Тук се запознахме със Сандро. :) Ужасяващо сервиране на Фед след силния старт и май само аз не можех да се примиря с тази нелепа загуба. Отново на теория Роджър беше близо, но отново липсата на достатъчно свобода да се наложи му попречи. Това не може да се класифицира като рутинно, не и щом говорим за гения, Господ Роджър.
4:7 Ееееех, Сандро, помниш ли как самички в Арфата подскачахме и бяхме готови да порутим всичко? :) Хаха, а преди това смятахме как ще се приберем по домовете преди поройния дъжд, тук вече и аз изглеждах примирен, смятайте. :) Впоследствие бях подгизнал до уши, но си повтарях в тих унес: шест на два, шест на нула... шест на два, шест на нула. А ако се сетим с какъв процент първи сервис (под 50) Родж сложи геврек на Надал... Лошо, че само ми даде нови надежди за Париж, а там въздухът, уви, е по-различен...
4:8 През всичките тези години си представях Купата на мускетарите като някакъв блян, след който ще забравя за всичките неуспехи на Федерер дотогава, за всички мачове като Рим'06... Е, всъщност по-голям блян се оказваше това просто да видя как Роджър не ми къса нервите с поредния бекхенд в мрежата, но не знам дали ще го доживея. Тук ужасно силно сервиране на Рафа, почти идентично развитие като полуфинала преди две години и една хубава, но тягостна заради резултата форумна среща. :)
5:8 При фаталния за Надал пробив Родж пласира извънземен пасинг и докато ние крещяхме в несвяст, Дявола хладно изрече: "Аут." Ахахахахахаха, класически момент. Иначе тогава изхабих енергия, колкото малка електроцентрала на свръхобороти. Безброй обрати, класна игра, нещо средно между трева и клей, както си беше и настилката, по подобие на мача на оня смесения корт. :)) За първи път видяхме Фед поставен под напрежение във финал на ГШ, за първи път от много време гледахме пет сета, а Рафа надигра Родж от основната линия, което беше прелюдия към трагедията след 12 месеца време. Нещо като отзив .
6:8 В края на годината Рафа беше заприличал на събеседник на лайнсмените там дълбоко зад основната линия и отнесе заслужени погроми от Банди. Общо-взето видяхме какво става, когато антитенисът не притежава силите и възможностите да отвръща на крошетата на истинския, филигранен тенис такъв, какъвто беше в златната епоха на играта. И видяхме какво става, когато волята е по-силна от издържливостта. ;) Четири поредни аса и Сампрас настроение от страна на Родж, който май усети, че с наближаването на зрелостта е добре да тръгва за единични удари и да засили влиянието на сервиса си. И слава Богу.
6:9 На село чупех столове, гледайки как с кръв и пот Острието прави обичайните си чудесии и после се предава. Защо? Какво толкова имаше да губи, че се стегна? Как така освен ударите си, изгуби изобщо стратегията си за игра и позволи да изпадне в безтегловност. Вече дори и аз признах, че говорим за комплекс. Ето и
6:10 И това стана факт. Шест поредни гейма за Надал от 1-5. На един от най-любимите турнири на Роджър, негова крепост. На уж по-бърз хард. След гладиаторска битка с Ноле, след чийто завършек виждах лифтирани форхенди където и да се обърна, а Рафа уж не трябваше да ходи. Каквото и да стане с Фед (а то е ясно какво - ще завърши като най-великия играч в историята), явно цялото му величие ще бъде опетнено с тази нещастна поредица. Защото ако падаш от обективно по-добър съперник, окей, но когато имаш шансовете и позволиш такава гавра с теб като обрат от 5-1 до 5-7, това поставя под съмнение качествата ти. Дори в случая с Роджър. Затова и тази победа, наред с някои от другите на Надал, има стойността на десетки. Но аз ще продължа да се вълнувам и да вярвам, така както и след 6 часа. Защото волята трябва да победи издържливостта. Това е идеята на тениса.
6:11 Ако при всичките тези победи Надал не беше постигнал нещо, то беше да засрами Роджър. И честно казано, това френската публика да те освирква ?!?!? (КУР за нея, апропо), а Рафа дори да не падне на земята след последната точка (негова запазена марка), си е вече наистина свидетелство за надмощие. И то брутално, до степен да го изтласкаш от съзнанието си поради невъзможност да го приемеш. Ужасяващ мач на Федерер, още повече като имаме предвид, че испанецът можеше да играе на много по-високо ниво и въпреки това постави първия геврек на най-комплексния играч в историята, откакто сме в новото хилядолетие. Нямах време дори да осмисля какво се случи. Беше бързо, внезапно и отрезвяващо. Като клизма, да речем.
6:12 Лека нощ. :))
It’s not where you take things from - it’s where you take them to.
|
Re: Федерер - Надал или съперничеството на 21 век [re: Diavolo]
