Чудесно си написал и изразил всичко, поздравления! :) След такъв коментар ми е трудно да добавя каквото и да било, но ще се пробвам.
Така, първо искам да кажа, че този финал спокойно можеше да бъде спечелен от Рафаел Надал и с 3-0 сета. Този Надал вярваше на 100%, че може да победи Федерер и имаше стратегията да го направи. Всъщност той стратегията винаги си я е имал, но този път вече знаеше как да я приложи на настилка извън клея без да му се налага да играе на самия максимум на своите възможности (първите два сета и нещо). Общо взето мачът започна така както поне аз очаквах - Надал използваше до съвършенство своя екстремен лифт и измъчваше непрекъснато Федерер най-вече на бекхенд. За разлика от друг път обаче, сега Рафа и сервираше много по-силно. Показателен е фактът, че за близо петчасов мач Надал допусна един-единствен пробив и то в самото начало на втория сет. Всъщност сервирането му не беше нещо особено като проценти, но успяваше да взима достатъчно и от 1вия и от 2рия сервис, така че да доминира с лекота в почти всички свои геймове. Споменал си онова 0-40 при 3-3 в третия сет - ами според мен именно това обърна нещата в полза на Федерер. Надал беше на точка да си реши нещата още тогава (защото според мен езика на тялото говореше, че Родж няма как да се върне при един евентуален пробив) и именно това го притесни и скова ръката му - и при трите топки Надал направи евтини грешки (една рамка, един сгрешен бекхенд при втория удар в разиграването, плюс още една грешка при ретур). Това даде криле на Федерер, личеше си по камоните, с които се надъхваше и той започна да сервира много по-силно, да използва убийствения си форхенд и да излиза все по-смело на мрежата. Но най-вече сервиса според мен завърза мача и спечели тайбрека на швейцареца - споменал си вече, шест сервиса, четири аса и един неспасяем... Някъде тогава Роджър промени и тактиката си - вместо да се "надблъсква" с Надал от основната линия и да търси единични удари, започна да варира играта си, да използва повече слайс и това обърка Рафа, защото темпото в разиграванията не беше така равномерно както в началото. И въпреки всичко, въпреки ужасяващата загуба на четвъртия сет, испанецът успя да направи това, което никой друг не беше успявал да направи вече шеста година поред. Защо? Ами защото поне според мен Надал е най-големият боец в историята на тениса, който може да обърне мач и от наглед невъзможно положение. Срещу всеки друг Федерер щеше да спечели петия сет с 6-1 например за 20-25 минути. Вместо това Рафа се върна към успешната стратегия, която прилагаше през целия двубой, продължи да вярва, че може да спечели и в крайна сметка при 7-7 гейма вече не изпусна шанса си...
The words mean nothing
|