|
Знам, че казах, че няма да пиша известно време и това е последният ми пост за по-дългичко (изключвам игрите с прогнозите). Все пак засега животът ми се развива в насока да използвам думите, за да си изкарвам хляба, затова ще си кажа болката - ей така и аз да подосаждам, не само Дявола да натяква с втръсналото на всички (без феновета на Надал) "Vamos".
След като преспах, установих, че не ми минава. Вцепенен съм, нищо не ми се прави и само за снощи мисля. Знам, че Надал би заслужено от гледна точка на възможности за завършване на срещата (Фед имаше само един скрит мачбол, Рафа - три явни), но някакси така е още по-ужасно - все пак кой друг може да се върне от 2:0 сета за Надал? А и каквото щат да казват всички, тези 2 сета аванс в началото за Надал дойдоха ИЗКЛЮЧИТЕЛНО от глупости от страна на Родж, а не от перфектна игра на испанеца. Сърцето ми се свива и кърви, като чета интервюто на Фед след мача - той със сигурност в момента и една топка не може да удари. Не знам как ще може да си върне предишната увереност и дали изобщо ще може - така ми се иска да мога по някакъв начин да му помогна да се съвземе, да се върне към същността на играта си и да показва онази, непринудената и очарователната красота - той и вчера го правеше, но някак излизаше на преден план прибързаността, нервите, неувереността. Защо, защо няма как да ги ограничи тези чувства и емоции точно срещу Надал?
Сега дори си мисля, че има още един много сериозен фактор, който помогна на Надал - чичо му. Каквото и да говорят вси спецове, колкото и опит да има Роджър, един човек, който да му каже две-три думи, ей така, за да му вдъхне кураж и да успокои, си е нужен. На практика Фед своеобразно играе срещу двама - на корта с Рафа, в тактиката - с чичо Тони.
Загубата вчера означава край на една приказка, която продължи над четири години и половина. Не вярвам Надал да не подобри поне едно от "постиженията си" на хард корт от миналата година - все ще стигне там до някой полуфинал или финал, че дори и титла може да вземе от някой от Мастърсите. Фед ще трябва да взима де що може титли, за да удържи, а все пак вече и Джокович е тук и той търси мястото си под слънцето. Така че дори да удържи до края на този сезон, с всяка изминала година Роджър все повече ще изглежда като стар и уморен лъв, който отвреме навреме ще изригва и ще напомня кой е, но с тоталната му доминация е свършено. Бяха чудесни времена, с невероятни успехи и извънземна игра, за които винаги ще си спомням с радост и умиление. Не мисля, че точно Надал ще е достойният наследник, защото в моето съзнание, а и вярвам в на много хора, той ще си остане дефанзивният блъскач, чиято игра се гради на грешката на опонента - вчера в решителни моменти си пролича, че не може да се отърси напълно от тази си характеристика в играта. Надал успя да превърне тениса в игра на мускули, а това колкото и да е впечатляващо, няма как да не навява тъга - къде остана елегантността, къде е сервис-волето дори на Уимби, щом Кралят на клей може с убийствена игра от основна линия да надделява? А и все още съм на мнение, че Рафа не може да наложи дълга доминация (освен на клей), както Фед - просто неговия изтощителен стил на игра все някога ще му докара сериозни физически проблеми - химията помага до време. Успех му желая и на него, той промени много в играта и въпреки че ми вгорчи живота, е ГОЛЯМ ИГРАЧ.
Ами май това е - поне повече не се сещам, вече и без това обърках на няколко пъти работни задачи, така че стига вече "странични писания". Довиждане на всички и бъдете здрави
|
Краят на една омагьосваща приказка
