Големият шампион не само побеждава, но го прави красиво и атакуващо. Без ботщина, а с цялата палитра от тенис удари, използвани хем по най-ефектния, хем по най-ефективния начин. Не разчита на чужди грешки и съдбата му е в собствените ръце, не се оплаква от странични фактори, не е подпомаган от съдии, маФиа и прочие. Справя се с всяко предизвикателство почти винаги и то заради всички важни категории в тениса - шампионска психика, маратонска физика, хитър ум, безкраен талант и още по-безкрайни тренировки. Не се отнася надменно с противниците си, а когато вижда някакъв свой приятел случайно, изоставя всички медии, които го преследват и започва да си лафи с него половин час. Така мога до утре.

If the rule you followed, brought you to this, of what use was the rule?