Точно когато стана катастрофата с Шумахер на Силвърстоун се видя най-ясно, че Михаел е най-великият. 2-3 състезания Ървайн и Сато печелеха, защото вървяха по инерция и после един голям кур - седмо, осмо място заемаха дори. Без Шумахер, Ферари бяха нищо, въпреки големите си пари. Михаел е не просто отличен шофьор, той разви болидите на Ферари без него щяха да видят титли през крив макарон. И имено, след завръщането на Шумахер - Ферари отново бяха конкурентно способни на Макалрън и замалко Еди да спечели титлата благодарение на помоща на Михаел. Но според през онази година съдбата изигра своето и не позволи на Ървайн, защото нямаше да е честно първият шампион след толкова години на Ферари да е някой различен от Шумахер. Въпреки това се спечели титлата при конструкторите, а след това най-великият в историята на този спорт почупи всякакви рекорди и обезмисляше интригата. От тогава и спрях да гледам формула, състезанията станаха "тактически" , правилата се променяха постояно и всичко се комерсиализира до невиждани размери. тази година седнах да гледам едно състезание, мислех, че нещо се е проемнило, но ми беше толкова досадно, че след 15-20 минути смених канала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите