|
Зад великия отбор на Хърватска, постигнал исторически успех миналата година, спечелвайки купа Дейвис за първи път в 105-годишната история на състезанието, стои един велик треньор - Ники Пилич. Хърватинът е единственият треньор в света, извел два различни национални тима до титлата в световното отборно първенство. Историята на тази любов е с 45-годишна давност и си има свое начало, което се крие далеч назад в миналото, когато Пилич е и изключително силен професионален тенисист. Да започнем оттам...
Никола Пилич е роден през 1939 г. в Сплит, Хърватска, част от бивша Югославия. През 50-те и 60-те години постига успехи в аматьорския тенис, спечелвайки 4 турнира преди да се прехвърли при тенисистите професионалисти. През '67 е един от осемте тенисисти (the Handsome eight), поставили началото на т.нар. World Championship tennis - верига за малък брой професионални тенисисти мъже със собствена годишна ранглиста на базата на участията в турнирите, включени във веригата и със собствен шампионски турнир на най-добрите от предишната година, провеждан през май. Създадена от известния американски бизнесмен-милиардер Ламар Хънт, с разрастването си веригата издърпва толкова много от най-добрите тенисисти от аматьорския тенис, че необходимостта да се позволи и на аматьори, и на професионалисти да участват в едни и същи турнири става повече от очевидна и не след дълго е поставено началото на Оупън ерата. Освен Пилич, част от wct стават звезди като Нюкомб, Роуч, Роузуол и Лейвър. Последната година, в която се играе WCt, е '89.
В света на професионалния тенис Пилич достига до номер 4 в ранглистата и до появата на Горан Иванишевич е най-успешният хърватски и въобще югославски тенисист. Четири титли печели и в Atp-веригата, а между '64 и '77 почти неизменно е в югославския отбор за купа Дейвис. През '67 достига до четвъртфинал на Уимбълдън, през '70 печели заедно с французина Пиер Бартез двойките на USOpen срещу Лейвър/Емерсън, а през '73 губи в спора за титлата на Ролан Гарос от Илие Настасе.
След оттеглянето си от състезателния тенис през 80-те Пилич заживява в Мюнхен и започва да тренира млади немски таланти. Не закъснява и предложението от страна на немската тенис федерация да поеме отбора за купа Дейвис. Пилич приема, но само при условие, че му бъде позволено сам да номинира участниците в тима. През '85 започва поредицата успехи на Германия под ръководството на Ники Пилич. След победи над САщ и Чехословакия маншафтът достига до мача за титлата срещу швеция, но губи там в решаващия пети сингъл. През '88 обаче, отново срещу шведите, немците не оставят трофея да им се изплъзне и печелят с 4:1 в Гьотеборг. Заради стриктната самодисциплина, която поддържа и която не му позволява да отпразнува дори и тази престижна титла по-късно от 23 ч. вечерта и с повече от една чаша вино, капитанът Пилич си спечелва прякора "балканския прусак". На следващата '89 германците защитават титлата успешно, побеждавайки отново шведите с Едберг и Виландер на финала.
В продължение на десет години немският тим не допуска нито една загуба в домакинските си мачове. През '93 идва третата титла за Германия. Макар и без Бекер немците постигат успех с 4:1 на клея в Дюселдорф. За съжаление през '95 замалко се разминава мечтан финал между Германия и САщ, в който зрителите биха се наслаждавали на четирима шампиони от Уимбълдън - Бекер, щих, Сампрас и Агаси. Вместо немците обаче до мача за купата достига Русия, след като в Москва Михаел щих пропилява девет мачбола в решаващия пети сет на решаващия пети мач срещу Андрей Чесноков. След загубата от Испания през '97 в първи кръг Пилич обявява, че ще се оттегли от капитанския пост. Основава собствена тенис академия в Обершлайсхайм близо до Мюнхен.
Критиците на Пилич твърдят, че без Бекер и щих треньорското му майсторство никога не би пожънало същите успехи. Всички незабравими мачове, държали цяла Германия пред телевизорите в края на 80-те и началото на 90-те, обаче нямаше да бъдат спечелени без треньорското майсторство на Пилич, дори и с Бекер и щих. Колко треньори би послушал майсторът на сервиза Бекер, когато му кажат, че след два загубени сета единственият път към успеха срещу перфектния на ретурите Агаси е да спре да излиза на мрежата след първи и втори сервиз? И това не е единственият случай, в който съветите на Пилич спечелват мача.
Всъщност какво по-безспорно доказателство за качествата на Пилич от миналогодишната титла на Хърватска. Tимът отново е дрийм - със Супер Марио, непобедимия Любо, великия Горан, гиганта Карлович - по-силно поколение Хърватска не е имала. Но задачата на Пилич хич не е лека. Когато поема отбора, хърватите са във втора група на евро-африканската зона и спорят с отбори от ранга на Бряг на слоновата кост. Бързо ги изкачва в световната група и след няколко четвъртфинала се стига до миналогодишния приказен триумф в Братислава. Пилич споделя, че най-трудната задача на треньора е да създаде и поддържа положителна енергия в отбора. За годините си в немския отбор твърди, че присъствието на играч от ранга на Бекер е било колкото благословия, толкова и тежък кръст - на плещите и усета на Пилич се е падало да определя втората ракета, така че в конкретната среща това да е най-подходящият човек, който ще спечели. Tака срещу шведите Карл Уве щееб побеждава Едберг, а срещу американците правилната втора ракета се оказва Ерик Йелен, който бие Tим Майот. Без да страда от излишна скромност Пилич твърди, че благодарение на дългогодишния си опит в купа Дейвис знае как да печели мачовете. Tака например в двойковия мач на Хърватска срещу Италия през 2001 Иванишевич и Любичич настояват левичарят Горан да играе на форхенд страната, а десничарят Иван на бекхенд страната. След като италианците повеждат убедително с 2:0 Пилич решава, че е време да вземе нещата в свои ръце и им нарежда да се сменят и хърватите обръщат мача. Tака един треньор спечелва уважението на играчите си, смята Пилич.
Едно много любопитно интервю с Пилич на хърватски:
We all go home...
|
Ники Пилич - кралят на купа Дейвис [re: heops]
