като четох последните неща, които се писаха във връзка с финала и малко ми стана кофти, защото спорът започна да губи леко майтапчийския си дух и стана леко злобен. така че е хубаво да се прочете нещо по-премерено
и аз бях за агаси, само че май тук някои попрекалиха с хвалебствията и нереалните надежди, малко като изсмукано от пръстите ми изглеждаше...той успя да призове магията за сет и половина, когато игра наистина страхотно, но после роже си я взе обратно и игра още по-безпогрешно. май агаси спечели всичко на всичко 10-11 точки в четвъртия сет няма как да не отдадеш заслуженото на фед. мога да кажа, че ми става все по-симпатичен, обаче все още мачовете му някак не могат да ме заинтригуват напълно. някак прекалено лесно, прекалено смазващо за противника става всичко при него. той и на награждаването това каза. кофти впечатление ми направи това изказване, че "както обикновено" играл най-добрата си игра на финала и не знаел как бил способен да го прави, леко надменно, но пък от друга страна може би просто констатация на един факт.
а относно емоционалността на фед, имам един любим цитат от един разказ, беше горе долу нещо от рода на това, че когато постигнеш нещо случайно, когато е плод на късмет, се радваш; когато си знаел, че ще се случи, то просто е факт....та така и с федерер.