Не искам да изглеждам вулгарна, но според мен проблемът беше в пустите диаманти. Винъс имаше мача в ръцете си, играеше добре и просто не се виждаше как Амели, която почти беше вдигнала ръце от мача, можеше да се върне- говоря за втория сет. Значи Винъс водеше 4-2 и имаше последователно няколко брейкпойнта. Всички брейкпойнтове бяха проиграни по най-безумен, да не казвам друга дума, начин. Не можех да повярвам на очите си. Моресмо си взе гейма и после Винъс взе нейния и от там нататък, сякаш гледаш някаква сянка на Винъс, а да не забравяме тя още имаше един брейк преднина! Грешки, грешки, грешки, глупава игра- някаква тотална паника. Дори щеше да пусне няколко сълзи по едно време, не можех отново да повярвам на очите си. Просто не е възможно ТАКАВА разлика в играта за има-няма пет минути. То просто е невъзможно да се опише с думи, сякаш гледаш някой джуниор играещ срещу стена и самоунищожаващ се със собствените си удари. Нека кажа и че Амели наистина игра МНОГО добре на мрежата, просто тя там спечели това, което трябваше да спечели, за да вземе мача.

После дойде третия сет, пак като втория- много добра игра от страна на Винъс, пасингошотите бяха умно и добре изигравани, волетата бяха сравнително на място, форхенда бачкаше по-добре и сервиса се подобри. И пак водеше 4-2, сервис на Моресмо и ПАК (Господи, още съм в шок ) четири брейкпойнта за двоен брейк проиграни по ужасен начин. И там вече знаех каква ще е развръзката на мача. Стана същото, което и във втория сет- тотален разпад на Винъс, хем пак водеше с един брейк и просто трябваше да си вземе сервис-гейма. Успя да спаси 4-5 мачпойнта с невероятен кураж, обаче точките при равенството бяха проигравани феноменално лесно. И така се свърши, не съм гледала награждаването- нямаше да го понеса просто. Както виждаш, още съм много екситирана. Така исках да спечели..

There's no place like 127.0.0.1