Часовника поглеждам пак със страх,
за кой ли път нагазих лука
и сложих на душата си нечуван грях,
че пак съм в Нет-а, че не ми и пука.

Кое е време, ей го стана пак един,
а утрешния ден работен на вратата чука.
Ама пък, на, и сън не ме лови
и продължавам да се туткам тука.

На сутринта ще ме облее леден душ,
когато ме събужда GSM-а.
Не ми се спеше снощи уж...
Какво ли не бих дала да подремна.

И се заричам в този ранен час
мишка и клавиатура да не пипам
и да си легна още щом се прибера у нас...
Офф, да бе, да... Сега на работа да тичам.