Чичо Тони / Спорт / Тенис

ето едно любопитно интервю с чичото на Рафа Надал (особено за Орела, който май харесва чичото като личност и натура). :)

Има един човек в щаба на Рафаел Надал, който определено не е просто част от пейзажа - това е Тони Надал, който играе сериозна роля за развитието на световния тенис.
И няма да е нечестно, ако наречем Надал-старши един професор по тенис. И то не за друго, а просто защото камък по камък, той изгради един от най-великите феномени в играта.
В следващото интервю може да разберете как Рафа всъщност стана Рафа, който познаваме...

Всички знаем малко или много за отношенията ви с Рафа, но затова пък не познаваме собствения ви живот. Навършихте 50 години през февруари. Кажете ни нещо повече за вас?

Ние сме спортно семейство, както много добре знаете. Аз обаче бях първият, който започна да играе тенис. Имах добри резултати и в други спортове като плуване, тенис на маса, футбол. На 14 г. стартирах с тениса. През 1972 г. бях на турнир в Барселона и там видях Илие Настасе, който стана мой кумир. Така станах член на клуба по тенис в Манакор.

Кои са ви любимите играчи? Кои са най-великите според вас?

Както казах вече Настасе ми е най-много на сърцето. Харесвах много и Борг и Маноло Сантана. Най-великите са Борг, Лейвър и Федерер, защото промениха този спорт. Ако искате обаче конкретно име то ще кажа Роджър. Заради всичко постигнато. Един Борг обаче е не по-малко гениален и важен за този спорт играч.

А Рафа къде е?

Питайте ме след няколко години и ще ви кажа. Засега е много далеч от тях.

Пак тази ваша скромност. Все пак Надал има всичко за което може да мечтае един спортист, какво повече може да се иска?

Тук не става въпрос само за успехи и статистика. Трябва да си модел, трябва да оставиш нещо в историята. Поне в това отношение наистина Надал ще остане с рекордите си на клей корт, топспинът и изключителната му защита. Не е малко разбира се, но човек не трябва да спира да се развива. Когато спреш да го правиш оставаш зад борда. Това са законите в нашият ''бизнес.''
Надал е още млад, нека не говорим сега за това.

Казват, че сте били на много високо ниво като игра?

Дайте да не преувеличаваме. Мога да кажа, че бях добър играч на регионално или най-много на национално ниво. Не ходех по много турнири, тъй като трябваше да уча. После помагах в хотела на баща ми и разбрах, че няма да ме бъде като тенисист. Просто нямах нужните качества и го осъзнах. Имах добра физика, не лош бекхенд, правех малко грешки, но форхендът ми куцаше.

И тогава се появява Рафа...

Аз бях треньор в клуба в Манакор. Нашата школа бе една от най-добрите. Започнах да го тренирам още на 4 г. през 1990 г. Едва 1996-7 г. обаче се концентрирах изцяло върху неговите изяви. Не бяхме решили да го правим професионален играч, но затова пък ходехме по много турнири и аз го придружавах. Баща му предпочиташе така, като подсигуряваше нужните средства.

Тогава ли взехте съдбоносното решение той да играе с лява ръка?

Не. Това е легенда. Забелязах, че лявата му страна е по-силна от дясната, въпреки че в живота е десничар. Тогава просто го реших и това бе логично. Посъветвах го и той се съгласи. Не мисля, че това е чак такова предимство. Няма много други такива тенисисти. В началото той играеше и форхенд с две ръце, но аз не можех да си представя, че това може да продължи и на професионално ниво. Дали Рафа щеше да е по-добър с дясна ръка? Не знам и никога няма да разберем.

Използвате ваши, често нетрадиционни методи в подготовката. Това нарочно ли го правехте?

Всеки играч е различен и трябва да настроиш принципите си към него. Ако тренирах Федерер, вероятно щях да наблягам на технически занимания. При него всичко зависи от техниката. Той няма нужда да тича чак толкова много по корта, просто защото има изумителна техника. При Рафа е различно, макар че работим много и над този компонент.

Кои са най-опасните съперници за Надал през следващата година?

Всеки един може да е опасен, защото сега тенисът е много изравнен, което от една страна е хубаво, но пък от друга големите личности са по-малко и това идва пак от много изравнените сили, просто е трудно да изпъкнеш, трябва да си много специален. Сега всички удят здраво топката и играят силно на почти всички настилки. Няма смисъл да изброявам имена, знаете ги не по-зле от мен. Тук за първи път ще проявя ако позволите и малко нескромност (смее се). Най-голямата заплаха пред Надал са контузиите. Когато моето момче е на 100% здраво и концентрирано изцяло върху поставената цел/мач много трудно ще успее някой да го победи, който и да е той.

Бихте ли тренирали Федерер?

Не, не мисля. Когато Рафа приключи със спорта, аз не бих могъл да наставлявам друг играч. Вероятно ще работя с деца.

Стилът на Надал често е критикуван, какво е вашето мнение?

Той се отличава много от останалите със стила си. Още в началото, когато започвахме, най-често тренирахме на клей. Тогава аз наблягах на трите най-важни компонента за мен - форхенд, топспин и стабилност.

Знае се, че сте работили много и над правилното му възпитание, а и самият той се отличава и в това отношение като съвсем примерен на корта.

Да, това има съществено значение. Ние наистина работихме много по въпроса. Не си спомням някога той да е чупил ракета. Когато ти си добре възпитан и дисциплиниран, ти умееш да слушаш и да признаваш своите грешки.

Как виждате през вашите очи успехите на Надал? Какви чувства будят те у вас?

Удивлява ме кариерата му. Най-вече, защото виждам играчи като Джокович, Мъри, Гаске, които в много отношения са по-добри от Рафа. Те имат много по-големи възможности да отиграват с лекота топката. И те далеч нямат успехите на Рафа. Удивен съм от този факт. Не мога да си го обясня. В същото време играта на Рафа е много интензивна, а психиката му е по-силна от тази на всеки друг.

Казват, че Рафа няма да има още много години на корта заради проблемите с коленете. Споделяте ли това мнение?

Хората обичат да говорят неща, за които нямат грам представа. Когато той се появи при професионалистите, той не бе съвсем готов затова. На 16 г. той вече бе в топ 200. Рафа играеше срещу по-опитни играчи и в тази връзка единственото, което можеше да направи е да тича много за всяка топка. Той постепенно се развиваше, но хората му лепнаха етикет на дефанзивно играещ състезател. В днешно време ще видите, че той не тича повече от останалите. Да, форхендът му не е толкова бърз като на Сьодерлинг. Но пък на финала на "Ролан Гарос" Рафа далеч не се наложи да се движи повече от Робин.

Коя е любимата ви настилка (всъщност има ли смисъл да питам, но все пак; усмихвам се)

Ами не няма смисъл (намига, смеейки се). Клеят естествено. На тази настилка ние испанците се чувстваме най-добре. Тази настилка е част от нашата култура, ние винаги сме обичали да се борим в пърхоляка (усмихва се). Изнорително е, но е толкова сладко когато постигнеш поставената цел. В крайна сметка клеят е една много щадяща настилка и такава която ти дава шанс да победиш не само с вроденият си талант или някои специални удари, но най-вече и с воля, страст и сърце. Ние испанците обичаме борбата, обичаме битките и за това винаги ще си останем влюбени в тази настилка.

Много хора говорят за техниката на Надал. Сякаш той печели предимно заради психиката и физиката си?

Какво значи техника? Това е умението да пласираш топката, където е най-правилно, независимо с какъв удар. Точно това прави Надал. Ясно е, че в това отношение отстъпва много на Федерер. Но техниката на Федерер е невероятна. Той е способен да изпълнява всякакви удар, въобще всичко. Форхендът му е добър, бекхендът също. Наистина с уменията си той може да прави наистина много. И още нещо, тенисът не е плейстейшън, нито точна наука. Някои тенисисти може да са по-надарени от теб, но това не ги прави по-добри от теб на корта. Най-силното оръжие на Надал е неговата психика, неговата мотивация и отдаденост към професията. Може да имаш най-хубавите удари в играта, но да не постигнеш нищо. Победата се формира първо в главата. И това не важи само за нашият спорт, макар при него да е водещо, защото тенисът е една много специфична игра при която впрягаш главата си, краката, ръцете, мислиш, тичаш и се нагаждаш към различни противници и стилове, към различни настилки и условия за игра.

Как ще си обясните освиркванията, които понесе Рафа при загубата му от Сьодерлинг на "Ролан Гарос" 2009 г.?

Не трябва да отделяме голямо внимание на това. Хората имат право да постъпват, както намерят за добре. В този ден публиката се държа некоректно. В спорта да поддържаш твоя любимец е нормално, но да искаш на всяка цена загубата на противника не е. Примерно на Рафа винаги съм му казвал, че колкото и да харесва Реал Мадрид, то той никога не трябва да желае загуба за Барселона. Смятам това за глупаво. Честно казано бях шокиран от парижката публика поне по три причини: първо Рафа е много коректен играч, второ той бе действащ шампион и трето той винаги се е раздавал за тези хора. Не е проблем, че бяха за Сьодерлинг, а че освиркаха Рафа.

Виждате ли Надал да играе на 35 години примерно?

Не, не мисля. Много хора му предричаха крах и преди, но кариерата му върви добре вече 8 години. Но трябва да отчетем факта, че той започна наистина много рано. Мисля си, че на 27-28 умората ще му се отрази сериозно. Пък да видим... Вижте дайте да не обобщаваме така, много хора го отписаха още през 2009 г. Надал е изключително силна и мотовирана личност и ще постигне още много. Макар и да очаквам да не може да играе на това ниво след 28 г. нищо не може да се каже със сигурност, защото той е едно момче, което живее с този спорт 24 часа в денонощието. Видял съм много през живота си, но толкова силно отдаден човек към професията си не съм срещал.

Как си обяснявате невероятно силния дух на Надал?

Мисля че е свързано с възпитанието. Това бе едно от ключовите неща, които постигнахме с много работа. И в тениса, и в живота ние трябва да можем да признаваме грешките си, трябва непрекъснато да се учим и непрекъснато да работим. Ние също имахме много проблеми. Например с неговия сервис, който в началото хич не беше добър. Но така е в тениса - трябва да се преодоляват трудностите. Каквото и да говорим за кариерата на Рафа, аз ви уверявам, че в края на краищата той е щастлив човек, който изпитва удовлетворение от това, което е постигнал. Аз съм горд с това, че съм възпитал такъв човек като него и мога да спя спокойно, не защото постигна толкова много само на 24 г. а защото се превърна в личността която исках да виждам на корта и извън него. Уважавай съперниците си, уважавай играта и бъди винаги здраво стъпил на Земята. Това съм му казвал още когато беше дете. Такъв си остана и сега вече на върха на световният тенис, това е нещото, което най-много ме радва. Поздравете и родителите му, те му дадоха едно възпитание още от най-ранна възраст. Надал винаги сам си е оправял леглото, винаги е помагал за всичко в къщата, винаги е правил път на по-възрастните от него. В нашия край много се държи на тези неща. Такива сме си (усмихва се)